Самотен път | Иван Богданов  

Самотен път, 
                       безкраен хоризонт 
и спомени, тежащи на сърцето. 
Звездитe спят 
                         във звездния си дом. 
А слънцето го няма на небето.


Безлични хора блъскат се във мен, 
с приятелите се разминах в мрака.
Потраква сънно влакът. Уморен 
завръщам се, а никой не ме чака...


Произведения  
  1. Самотен път
 
Награди  
 
 
Публикации в медиите  
  1. Кафеени рими и „Солени ветрове“ завладяват морето
 
Снимки/Албуми  
 
 
Видео  
 
 
Връзки  
  1. Когато гръм удари - моите колонки в Книгите
2. За издаването -серия статии в Книгите