Самотен път, 
                       безкраен хоризонт 
и спомени, тежащи на сърцето. 
Звездитe спят 
                         във звездния си дом. 
А слънцето го няма на небето.

Безлични хора блъскат се във мен, 
с приятелите се разминах в мрака.
Потраква сънно влакът. Уморен 
завръщам се, а никой не ме чака...