Самотен път, безкраен хоризонт и спомени, тежащи на сърцето. Звездитe спят във звездния си дом. А слънцето го няма на небето.
Безлични хора блъскат се във мен, с приятелите се разминах в мрака. Потраква сънно влакът. Уморен завръщам се, а никой не ме чака...
|