Единствена остана  случайната им среща,

Но като трънче остро в сърцата се заби.

Говореха нехайно, поспориха за нещо.

Докоснаха се плахо две сбъркани съдби.

докоснаха се кратко, разминаха се дълго,

Той тръгна упорито в посоката си стара,

а тя се сви  отново в самотния си ъгъл...

Премигна и угасна след нея светофара.

А всъщност близостта им не беше обичайна,

Те бяха се обрекли, преди да се родят,

сам Господ им изпрати планирана случайност,

която да ги срещне един единствен - единствен път.

Един-единствен път да преплетат съдбите

и после да се спуснат в утъпкания бряг...

Но щом във своя танц са стигнали звездите,

след хиляди години ще се намерят пак.