Единствена остана случайната им среща,
Но като трънче остро в сърцата се заби.
Говореха нехайно, поспориха за нещо.
Докоснаха се плахо две сбъркани съдби.
докоснаха се кратко, разминаха се дълго,
Той тръгна упорито в посоката си стара,
а тя се сви отново в самотния си ъгъл...
Премигна и угасна след нея светофара.
А всъщност близостта им не беше обичайна,
Те бяха се обрекли, преди да се родят,
сам Господ им изпрати планирана случайност,
която да ги срещне един единствен - единствен път.
Един-единствен път да преплетат съдбите
и после да се спуснат в утъпкания бряг...
Но щом във своя танц са стигнали звездите,
след хиляди години ще се намерят пак. |