Писмо до него | Бианка Габровска  

Студени светлини. Градът въздиша.

А от небето падат едри капки дъжд.

Задушно е, но искам да напиша

писмо до неотминалия  мъж,

 

събрал във себе си безброй любови,

заглъхнали по дългия ми път...

Не искам никоя от тях отново.

Самоосъдиха се те на смърт.

 

Едните, тънещи в ненужна слава.

Или безумци като Дон Кихот.

Потънаха завинаги в забрава

сред блатото, наречено живот.

 

Единствен той замръкна и остана.

Дали все още е любов, не знам.

Но неговото топло мъжко рамо

за всичките ми болки е балсам.

 

И в него аз отново ще се влюбя.

Че той е лъч сред гъстата мъгла,

в живота си безброй неща изгубил,

но не пречупил своите крила.


Произведения  
  1. Безглаголно
2. Добър вечер, Тъга
3. Невъзможно
4. Неслучайна случайност
5. Писмо до него
6. Реквием
7. Съдба
8. Този мъж
9. Човекът
 
Награди  
  1. Първа награда - "Пролет моя" 2016 г.
2. Второ място "Нова Загора" 2011
 
Публикации в медиите  
  1. СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС В НОВА ЗАГОРА
2. Представяне в "Литературен свят"
 
Снимки/Албуми  
  1. Резултати от IV конкурс „Любовта на края на кабела“ – 2015 г.
2. Любка Славова – носител на статуетката на КДК ,,Нов живец“ – Атина
 
Видео  
  1. Реквием
2. Не приемаш
3. Не те приемам
4. Сън и любов
5. Ода за Скайпа
6. Единакът
 
Връзки