Съвременни български любовни романи

Да желаеш отново

- Гледай, гледай, тоз е богаташ – кимна с брадичка Цецилия и намести бюста си под тънката материя. Някога е била млада и красива, но времето не прощава. Може външния ѝ вид да бе увехнал, но духът и умът ѝ си бяха останали същите. Тя запърха с мигли и се подсмихна. С избит преден зъб и начервена паст изглеждаше зловещо, сякаш се канеше да го изяде, вместо да гоцелуне. За подобна мисъл навяваше и изпъкналото ѝ шкембе, което изкъркори. Цецилия извади къшей сух хляб и задъвка демонстративно с отворена уста.

- Да, бе, с тези дрехи – сръга я с лакът Тулия и скри смеха си с длан. Сините ѝ очи следяха всяко негово движение в опит да разбере къде държи парите и колко са. Най-после мъжът се потупа по корема. Звъннаха монети. Усмивката ѝ се разтегли. Обичаше този звук.

- Виж го какъв е хубав, чистичък, и каква горда осанка има. Не свежда глава и зяпа хората в очите, трябва да е богат – почеса рижавата си глава Цецилия. Щом чух описанието се втурнах да надникна през открехнатата врата. Нищо неподозиращият мъж гледаше право напред, когато подминаваше термополиума. Избелялата му туника би трябвало да бъде синя. Ходеше бос из калищата на квартал Субура сякаш го притежаваше. Локвите, отпадъците и животинските изпражнения, също. Тялото му бе атлетично и зачервено от слънчево изгаряне. Подсмихнах се. Трябва да е ерген, щом се старае за външния си вид. Кестенявите му къдрици бяха изсветлели на места, наподобявайки багри на есенни листа. Стърчаха във всички посоки, най-много покрай ушите. Стиснати плътни устни, зачервени страни и сбръчкан чип нос, приличаше на момче, готово всеки миг да се разреве. Може и така да е. Млад, сигурно не превишаваше двадесетте. Мъж като него тук бе рядко явление, затова се превърна в атракция за проститутките.

- Имаш право. Има достатъчно за проститутка – шепнеше Тулия отново закрила уста.

- Само да можех да се добера до него… щях така да се отъркам, че да ухая и аз на парфюм – изкиска се Цецилия и прокара длан по пищната си осанка.

- Пробвай се, какво чакаш? – побутна я Тулия напред. Цецилия поклати глава:

- Не е хапка за моята уста. Трябва му нещо специално. – Изпуснах го от поглед. Сърцето ми блъскаше в гърдите сякаш догонваше мъжа. Нямаше нищо общо с миризливите отрепки на които ме предлагаха. Безплатно бих му пристанала.

- Като новата ли? – Тулия кимна към термополиума зад тях. Разширих очи. Изтичах навътре и грабнах една ваза, преструвайки се, че я разглеждам. Върху нея бяха изобразени еротични сцени и пози. Нямах търпение да ги изпробвам върху хубавеца.

- Да! Тичай я доведи по-скоро, че Таида вече надуши плячката и тръгна да атакува – Цецилия подвикна след Тулия, която трясна вратата. Щом ме видя толкова близо се стъписа за миг. Молех се учестеното дишане и зачервените страни да не ме издадат. Тулия ме задърпа. Едвам върнах вазата на мястото ѝ. Щом излязохме ме лъхна зловонията на изпражнения. Сбърчих нос. Ушите ми кънтяха от виковете на амбулантни търговци. Опитвах се да слушам напътствията на Тулия, но вниманието ми бе приковано от Таида, бъркаща най-безсрамно под робата на момчето и лигавеща бузата му. Той стоеше като закован. Дланите му бяха свити в юмруци. Не му беше приятно, което ме зарадва. Щях да го отърва от тази кучка. Тулия приключи с напътствията и ме бутна напред. С всяка крачка увереността ми намаляваше. Щом не иска Таида, мен нямаше дори да ме погледне. Припомних си как вървеше като император из квартала и вдигнах глава. Имитирах го. Бюстът ми подскачаше, дупето се поклащаше предизвикателно под късата туника. Показах му какво изпуска, ако тръгне с другата. Щом го наближих все още се колебаех как да постъпя. Дали да оскубя синята коса на Таида, или да го налазя и аз от другата страна. Защо не слушах Тулия! Прехапах устна. Не предприех нищо. Погледнах го в очите и го подминах. Неговите бяха кафяви и жарки. Тръгнах обратно към термополиума. Борех се със себе си да не се обърна. Дишах през устата в опит да охладя жегата спускаща се надолу. Пръстите ми играеха с ръба на туниката. Всяка крачка бе нечовешко усилие да не се затичам вътре и да се скрия. Нямаше да си подам носа навън от срам, ако не спечеля това момче. Лицата на Цецилия и Тулия се огряваха от усмивките им.

- Гледа ли ме? – попитах ги. Намалих ход. Издишах шумно.

- Да! Идва насам. – Цецилия не преставаше да се усмихва и да гледа зад мен. Не знаех какво става там. Чувах женски глас ругаещ цветущо. Това трябва да е Таида.

- Изстискай и кесията му, освен члена – потупа ме по рамото Цецилия. Кимнах. Стълбите към горния етаж скърцаха с всяка крачка. Коленете ми бяха омекнали. Зад мен вратата се отвори широко, пропускайки светлината и глъчката отвън. Стъпалата нямаха край. Зад мен чувах скърцането им под тежестта на нечии други стъпки. Влязох в стаята си и седнах на сламеното легло. Някога имах просторни покои, бижута и ефирни материи. Сега ме беше срам да поканя някого в тази тясна и неприветлива стая. Единствената светлина, която долиташе бе от малкото прозорче встрани на леглото. Мъжът се прокашля и отново привлече вниманието ми. Аз съм проститутка, макар и по нежелание. За моята професия леглото бе единствената нужна мебел. Толкова викове, пот и сълзи бе попило. Сега щеше да ухае на парфюм. Мъжът се доближи. Държеше дланите си отпуснати отстрани до тялото сякаш не знаеше какво да прави. Молех се да не се окаже девствен. Изправих се бавно, прикована в капана на парещите му очи. Смъкнах туниката си. Русите ми коси се разстлаха чак до кръста ми. Мъжът отмести кичур, скриващ едната ми гърда, и го вдъхна сякаш душеше цвете.

- Как се казваш? – мъркащият му глас ме обгърна като одеяло. На кого му пука. Утре пак щяхме да бъдем двама непознати, подминаващи се насред улицата.

- Лепида – примигнах свенливо. Нежно и ефирно докосване на мазолестите му пръсти по бледата ми кожа. Присвих се под допира му. Мъжете ме биеха и вземаха насила наградата си, а този тук ме галеше сякаш щях да се счупя. Сведох глава. Беше възбуден. Припомних си какво ми каза Тулия. Трябваше да му измъкна колкото се може повече пари.

- Каква ти е тарифата? – издиша. Започна да сваля туниката си. Дъхът ми спря. От врата до корема му стигаше верижка с пълна кесийка. Пресметнах наум колко ли пари има вътре и увеличих цената си поне шест пъти. Той повдигна вежди. Свали кесийката и отброи парите. Остави ги на масичката до леглото. Легнах по гръб и разкрачих крака.

- Не, искам те отзад – галеше вътрешната страна на бедрото ми. Вече бях мокра. Исках го над мен. Да впивам нокти в гърба му. Да вкусвам кожата му. Да виждам нуждата му.

- Двойно – прокашлях се. Знаех, че задната поза бе признак за високо обществено положение на жената. Някога бях благородничка и бих се зарадвала на тази чест. Той се протегна над мен и отброи още толкова пари. Стиснах очи. Надявах се да не му стигнат. Неохотно застанах на четири крака. Мъжът отново вдъхна кичур коса. Дъхът му погали настръхналата ми кожа. Зърната ми се втвърдиха. Той напълни шепи с гърдите ми. Целуна ме по врата. Напрегнах се. Навлезе бавно. Изпълни ме. Дъхът ми секна. Наслаждавах се на всеки мощен тласък в дивия ритъм на препускащи коне. Сетивата ми бяха изострени. Играеше си с усещанията ми като виртуоз, свирещ на арфа. Едната му ръка придържаше талията ми, а другата удържаше тежестта на телата ни. Нито веднъж не ме нагруби или нарани. Шепнеше името ми. Удоволствието нарастваше и накрая избухна. Тялото ми се тресеше. Зъбите тракаха. От очите ми прокапаха сълзи, този път от щастие. Хванах се за таблата на леглото. Той ме прегърна в силните си ръце и изля семето си. Стоновете ми вибрираха по стените. Див рев се изтръгна от мъжа зад мен. Тялото му се отпусна и се свлече върху мен. Продължаваше да ме целува и нежно да шепне името ми. Изкикотих се. Придърпах го в ръцете си. И двамата бяхме ухилени до уши, потни и уморени.

- Ще те отведа от тук. Ще се оженя за теб. И ще те любя от сутрин до мрак – редеше нежни думи. Разказваше ми за светлото бъдеще, което щеше да ми подсигури. Бях претръпнала към лъжовни обещания, но сърцето ми се вълнуваше. Щеше ми се да се сбъдне. Говореше ли говореше, а аз го галех и попивах всяка мимика, всяка извивка от тялото му.

- Откъде имаш толкова много пари? – пригладих косите му назад.

- Майка ми ги даде тайно, когато баща ми се отрече от мен – подсмъркна и потърка нос.

- Защо го е направил? – напрегнах се.

- Защото отказах да убия някого.

- Няма ли начин да си върнеш титлата? – дланите ми се плъзгаха все по надолу по кожата му. Той ги обхвана и целуна.

- Ако се оженя за благородничка, която да му роди внук, преди брат ми. Той има преднина, женен е.

- Някога бях благородничка.

- Какво е станало, че да свършиш тук – той сбръчка нос отново.

- Врагове на баща ми избиха семейството ми. Успях да избягам, но не стигнах далеч. Приписаха ми убийството им. По закон девствениците са спасени от смъртното наказание, но ме изнасилиха. Хареса им. Захвърлиха ме тук. Подариха ми живота, а аз им давам безплатно тялото си.

- Тези кучи синове – той седна на леглото. Дървото изпука от захвата му.

- Нямам избор. Трябва да търпя – изхлипах. Бях го отвратила.

- Имаш! Кажи ми че ще дойдеш с мен. Нека избягаме – скочи на крака и ме придърпа към себе си. Обхвана лицето ми с ръце и го обсипа с целувки. Какъв мечтател!

- Добре – изкикотих се, замаяна от нежността му. Той нахлузи кесията и дрехите си, запрепуска надолу по стълбите. Дори не се сбогувахме. Надявах се да се върне. Тялото ми още потръпваше при спомена за ласките му. Желаех го. Не мислех, че някога ще се наслаждавам и щеискам мъж да ме докосне. Ароматът му още бе полепнал по кожата ми. Хлад вееше от отворената врата. Нуждаех се този мъж да дойде да стопли премръзналото ми сърце. Запали искрата на любовта, накара ме да горя от наслада и избяга. След него щях да се разпадна като пепел. Завих се през глава и заплаках. Отвън се чуваха пиянски викове и трошене на чаши. Отново сбиване. Не ми беше до това. Някой придърпа завивката ми.

Ококорих очи след като зърнах насиненото лице на Тулия. Тя спря въпросите ми:

- Хайде, той те чака отвън. Вземи парите и бягай – кръв се стичаше от ъгълчето на устата ѝ, която продължаваше да се усмихва. Изпълних нареждането ѝ и тя ме поведе надолу към задната вратичка. Наоколо бе хаос. Прескачахме телата на жертвите на метежа. Не можах да огледам щетите. Никъде не видях Цецилия. Излязохме навън. Смрачаваше се. Тулия ме прегърна и целуна по челото.После се шмугна вътре. Не можах дори да ѝ благодаря. Някой подсвирна. Любимият ми ме чакаше върху кафява кобила. Затичах се към него. Целунах го страстно. Той ми помогна да се кача на седлото и препуснахме надалеч. Той единствен сбъдна красивите си обещания. Заживях отново като благородничка. Но не обещанията за лукс ме привлякоха да тръгна с него онази нощ, а желанието което той бе запалил в сърцето ми.