Съвременни български любовни романи

ДЕН КАТО ДЕН, НО МАЛКО РАЗЛИЧЕН

  1. 1.      Ако имаш време намини отново!

Не зная колко, но ще те почакам пак.

А днес бе всичко много ново,

за мен, за теб...попадам в кръговрат.

 

  1. 2.      И погледът ти ми се някак губеше.

Сърцето ми бе свито на юмрук.

А чувствата в мен се будеха.

Макар моментът ни да беше друг.

 

  1. 3.      Не зная колко жаля и какво.

Дали носталгията за това, което имахме!?

Сълзите си събирах във ведро,

ведрата на душите си изливахме.

 

  1. 4.      Ароматът някак беше ти различен,

но допирът и кожата ти ме преследват до сега.

Мигът за жалост беше безразличен.

Прегръдката ти я усещам до гръдта.

 

  1. 5.      Сбогуваме ли се!? Това ли беше!?

Минутка неизказани слова.

Душата вътрешно лютеше ли,  лютеше,

докато погледът се криеше под тъмни очила.

 

  1. 6.      За миг се молех времето да спре.

Отново да сме само ти и аз.

Да се огледам в синьото небе.

Да пресъздам аз малкото останало от нас.

 

  1. 7.      Мигът приключи! Вятърът повя.

Разпръсна ни в две посоки.

И няма как да не се натъжа.

За сбогом вгледах се в очите ти дълбоки.

 

  1. 8.      Хващане с ръка небрежно...и готово!

Бе някак символ за едно довиждане.

Дано поне да имаме душевно свиждане.

Ако имаш време намини отново!

 

P.S. Ден като ден, но малко различен...Парченце от сърцето ми ще бъде вечно твое.