Съвременни български любовни романи

Самотна съм

Самотна съм.

Понякога знам, че няма защо.

Знам, че си до мен.

Казваш, че си до мен.

Че ме обичаш.

Не може да го казваш повече.

Е, физически можеш.

Но аз знам,

че понякога го изкарвам от теб

насила,

че го нямаш в сърцето си,

душата си

или устата си.

Езикът е в покой и на ръба му думите

„Обичам те”

ги няма.

Но ето, че излизат, пожелая ли.

Знам.

Но и те не успяват да ме изпълнят.

Траят миг и после ги няма.

Прегръдката трае повече.

Но после си отивам.

И желанията затихват.

Оставам сама, със себе си,

натъжавам се,

а напуканите устни

нямат и дума за споделяне.

Нищо за изричане.

На следващия ден така излизам.

Посрещам липсата на

цветовете,

потъвам,

усещам дъжда,

даже не поглеждам от къде идва,

няма небе,

няма начало,

само следствия,

които поемам.

После се прибирам .