Съвременни любовни романи

Студ

Стоя. В очакване съм на студа…

Готова съм! И зная, мога да го победя!

Бялата мъгла пълзи към мен,

настръхват устните съвсем.

 

Претърсвам всяко кътче на душата,

опитвам смелост аз да събера,

жадувам погледа ти, допира, устата,

ала приковава ме страха.

 

Аз зная, ти ме чакаш в непрогледната тъма

и чакаш ме, и чакаш… а  пък аз стоя!

Устните пресъхват, стича се потта,

сърцето ми препуска, а краката си стоят…

 

И ето, тялото изпълва се с кураж,

пристъпвам, вкопчвам се в един мираж,

прехапвам устни и протягам в нищото треперещи ръце,

търсещи със жажда твоето лице.

 

Нима потънал в сенките си вече,

усещам само хлад и празнина,

нима един от друг сме пак далече,

не ще ни срещне пустата съдба.

 

 

Оставам в тишината вледенена,

единствено студа е тук със мен,

сълзи се стичат на една страна,

върху лицето ми превръщат се във лед.

 

Дали не чаках твърде дълго,

дали страха ме завладя,

остава само да се моля

отново да те срещна във съня.

 

Сили нямам да си тръгна,

нека просто времето да спре,

бездушната тъма да ме погълне

и никой никога да не разбере . . .