Съвременни български любовни романи

Това лято

                Лили разроши небрежно късата си руса коса, избра удобните червени обувки и с усмивка излезе за работа. Денят й започваше с 30 минути по-рано, обичаше да усеща как градът се събужда, докато тя бодро крачи и отпива кафе. Тази сутрин Лили беше в особено добро настроение - в зоомагазина, където работеше, очакваха четири малки самоедчета и тя беше изплела нашийници за тях, а за колегите си - изпекла от специалните мъфини - с шоколад, орехи и канела. Лили с лекота измина петте километра, голяма част от които минаваха през парка, и щом стигна булеварда погледът й попадна на билборд, известяващ премиерата на филм с обещаващо заглавие. Мислено си отбеляза да купи билети, за да изненада Даниел. Напоследък той ѝ се струваше малко отнесен и отдалечен; първоначално Лили го отдаваше на натовареността в офиса му, но след като не отговори на няколко нейни обаждания и съобщения, започна да се чуди. Бяха заедно от достатъчно време, за да забележи първите признаци на охлаждане на чувствата, процес, който беше започнал само от негова страна. Макар Лили да бе убедена, че Даниел не е човекът, който я кара да мечтае, беше потънала в удобството да знае, че има до кого да заспи и да не търси компания за вечеря. Подминавайки един от магазините надолу по улицата, Лили се усмихна на себе си, извади телефона си и изпрати съобщение на Даниел.
                "Липсваш ми". Съобщението беше от Тара, изпратено малко след полунощ. Даниел вече си беше взел душ и приключваше със сутрешното бръснене. Докато  оформяше късата си черна коса правеше план за деня - днес имаше клиент, с който трябваше да огледат няколко апартамента в различни квартали, а отделно документацията в офиса се трупаше. Погледна телефона си и се учуди от непрочетеното съобщение. С Тара имаха договорка да се виждат само в сряда, в ресторанта, където се бяха запознали, и да си пишат единствено при промяна в плановете; подобна импулсивност му беше чужда. Даниел не отговори, но знаеше, че тя ще разбере. С нетърпение очакваше срещата им след два дни, искаше да прибавят още един ден към седмичния им секретен график, Лили едва ли щеше да се усъмни, ако й казва, че ще излезе с приятели или ще гостува на сестра си. Беше срещнал Тара на сватба на приятел, на която Лили не успя да дойде, и двамата разбраха, че това няма да бъде последната им среща в момента, в който се поздравиха. Не успя да танцува с нея тогава, но попълни този пропуск още на първата им официална, макар и тайна, среща. Разбра, че никак няма да му бъде лесно след първата открадната нощ с Тара, когато сякаш се изгуби в усещането за цялост, което му дари тя. С тези спомени Даниел внимателно подбра костюма си, направи кафе за из път и бързо се вмъкна в колата, паркирана пред жилището му. Получи съобщение и от Лили, чаровната, усмихната Лили. Питаше го дали иска в петък да заминат за морето, на палатки. Даниел обичаше разходките сред природата, редовно се качваше в планината, но така и не беше усвоил удоволствието да къмпингуваш, предпочиташе удобствата на хотела. Знаеше, че Лили нямаше комфорта да избира почивните си дни като него и графика ѝ не позволяваше да отложи тръгването за следващия ден, затова отговори "Този петък ли? Имам огледи до късно." Надяваше се Лили спокойно да приеме отказа му и да замине с някой приятел. С Лили беше весело, разговорите бяха чудесни, тя постоянно му приготвяше малки изненади, стараеше се той да се чувства добре. Лили беше приятел, на когото трудно казваш „Край.“ Въпреки това усещаше, че ревността се прокрадва неканена, когато Лили разпалено му говореше за свой колега или за очарователни, както тя ги наричаше, клиенти. За пореден път установи, че той трудно би могъл да вземе категорично решение за действие и прецени, че е най-добре да остави нещата да се случат, уверен, че ще се случат по възможно най-добрия начин. Улисан в тези мисли, чакайки в сутрешното задръстване, забеляза магазина на ъгъла - на витрината му се виждаше подредена с прецизност техника, която с удоволствие би тествал и купил, но никога не влизаше точно там - мястото беше на Август.

            В 9.00 същата сутрин будилникът на Август иззвъня в уютната му спалня, той тромаво го спря и бавно се запъти към кухнята за кафе с цигара. С раздразнение забеляза празната чаша на плота - Тара отново беше решила да си тръгне след полунощ, докато той спеше, изпивайки традиционната чаша вино преди това. След кафето и сутрешния тоалет Август облече дънки и тениска, грабна раницата си и бавно слезе на първия етаж на къщата. Под лъчите на все още нежното слънце погледна телефона си, с изненада установи, че е получил неочаквана покана, която вероятно щеше да приеме. Пътуването му към града  беше в удобството  на внимателно избран автомобил и под звуците на музиката от "Коса". Беше отделил много часове и емоции при композирането  на аудиотехниката в колата, за да може да се  потапя изцяло в удоволствието да чувстваш всеки звук. Не се обади на Тара, знаеше, че й е натоварено, като всяко друго лято, а и знаеше, че разговорът би бил кратък и по същество.  Беше се уморил да я вижда всяка вечер – мълчалива, погълната от емоциите на работата ѝ. От известно време му се струваше, че тя сякаш се опитва да скрие нещо в мълчанието си, но с отегчение отхвърляше възможността да разбере какво. Трудно се разбираха дори къде да вечерят - Август обичаше да ходи на онова място малко след края на града, където можеш да опиташ най-вкусният суджук на скара с пържени картофи, а Тара все искаше да ходят на по-изискани, както ги наричаше тя, места. Може би беше крайно време да се научи да приготвя нещо различно от палачинки. А в началото, преди само година, беше толкова омайващо, какво се беше променило? Поклащайки енергично глава, Август прогони тези мисли и се замечта за лазурен бряг и студена бира в края на деня.

Като сватбен фотограф Тара беше ангажирана почти през цялото лято, изключение правеха единствено най-горещите дни и то не всички. Обожаваше работата си, но й се искаше да има малко повече свободно време, както и свои собствени спомени в края на лятото. Беше отишла в студиото много рано, имаше да обработва снимки, които младоженците чакаха, а следобяд беше ангажирана за друга сватба. Прекъсна работата си няколко пъти единствено, за да провери дали Даниел е отговорил на съобщението ѝ, което съвсем изненадващо за самата нея беше изпратила снощи по пътя към дома си. Не очакваше отговор, но се разочарова, когато не получи такъв. Август винаги отговаряше. Снощи си тръгна, докато той спеше, независимо, че обичаше спокойната атмосфера около него. Трудно й беше да пази в тайна Даниел и знаеше колко лесно Август разчита най-малките жестове и промени в тона. Тара изключително много държеше на честността в една връзка, затова беше изумена, когато се чу да приема да излезе с очарователния, сериозен мъж, който срещна на една от добрите сватби. Знаеше, че и той не е сам и това ѝ донесе единствено облекчение. Но това беше тогава, сега искаше Даниел само за себе си, готова да сложи край на официалната си връзка, но не знаеше дали и той ще направи същото. Плахо беше повдигала този въпрос няколко пъти, но получаваше уклончиви отговори и ясно усещаше колебанието му. От известно време спря да пита и всеки път се чудеше дали тази сряда ще бъде последната им.

В петък Лили беше толкова развълнувана от предстоящото пътуване до морето, че забрави да полее цветята и закъсня за работа. Успя да уговори шефа да я пусне по-рано и в три часа натовари багажа в графитено сивото “Ауди”, което я чакаше наблизо. Зад волана му беше едър млад мъж, с къса, леко прошарена коса, брада и слънчеви очила. Бяха се запознали преди месец, когато търсеше подарък на Даниел и попадна на магазина му за аудиотехника. Подарък оттам така и не купи, но си забрави шала. Когато се сети за него магазинът беше затворен и тя се обади на изписания на вратата телефонен номер. Така след едно изпито капучино и няколко разменени съобщения го покани на палатки. Сети се, че е забравила да отговори на Даниел, който я питаше дали все пак ще ходи на море. Писа му чак в Бургас, докато слушаше “Let the sunshine in”, „Да, с един приятел съм, Август, и почти пристигнахме“.