Съвременни любовни романи

Р А З Д Я Л А

В тишината на нощи атлазени,

в кипящата лава на яростни дни,

мигове блесват, дълго забравяни,

а споменът, сънен, отива да спи.

 

Една само още, да, любовта ми,

остава с отворени, будни очи.

Че тръгва от мене, а във съня ѝ

да остана не иска…Завинаги!...

 

Бавно си тръгва, не хлопва вратата.

И нозете ѝ не са на земята..

Върви си, любима, тъй са нещата…

От два сме различни, със тебе, свята…