Съвременни български любовни романи

За къщата, която...

„Непосилната лекота

на битието...”

М. Кундера

 

 

За къщата, която с рамене

подкрепяше ме толкова години,

ще нарисувам лято в цветове,

ще го даря, а после ще замина...

Ще хвърля котва някъде далеч –

през девет планини в десета

и сигурна съм, че и там с човек

животът ще ми тръгне леко.

Какво бих искала оттук, не знам,

оставила бих всичко, всичко!...

Със спомени едва ли ще си сам,

след болките по-силно ще обичаш!

Мечтая непосилни часове

в дни-жълъди да капят страстно

с усмивка с красотата на небе

и с две очи, за да споделям радост!

 

А къщата със здрави рамене

в съня ми още ще се връща,

защото тя е ценното зрънце,

едничка тя остава същата!