Съвременни български любовни романи

Тя тъгата помни

Потъвам в тази крехка нежност на нощта,

тъгата много ми отива,
в сумрака недогоряла е свещта,
премислям пак къде, какво ли съм сгрешила,
че плащам болка с евтина цена...

В уморени и треперещи ръце,
на грапави и сухи устни,
горчи ми тъмното кафе...,
Изпих утайката, но тя тъгата помни.

Като в разплакан сън душата ме боли
и пламък топли само в криво огледало,
сърцето ми ще може ли тъгата да прости
за тези мигове без теб,
когато времето безмислено бе спряло...