Съвременни български любовни романи

Мъжкарско

Аз съм мъжкар до последната капка мозък на костите и на главата. За жена съм готов винаги. И няма критерии. Да е жена. Това, че съм женен, никога не ми е пречило. Дори напротив, от опит знам, че обвързаните са по-търсени. На всеки човек е присъщо да се състезава, да си бута човката в чуждите паници, боклуци и тоалетни, да рови най-вече там, където рови и поне още някой. Нищо, че това го доближава до едни други животински създания. Та и аз поради тази всеобща житейска философия съм намазвал често. И съм се размазвал също. А в някои случаи и двете заедно. Може да звучи нескромно, ама съм си вървежен. Нямам спомен да са ми отказвали. А колко спомени имам, сто романа да напиша. 

За точно такъв случай искам да ви разкажа. Може някой да го е преживял някога, ама най-често сме чели подобни вицове.
Преди много години, сигурно повече от 10, започнах да излизам по- често, отколкото с другите, с една готина мадама Петя, която познавах отдавна, но само понякога ме ощастливяваше с дълго напиване и кратки ласки. Сближаваше ни влечението към хубавия алкохол и свързаните с него страсти. Много разкрепостена и освен това бездетна. Истински диамант!
Една вечер мъжът й Ваньо- доктор в Спешна помощ, която тогава беше Бърза помощ (бърза, бърза, колко да е бърза - и тогава, и сега си е все тая! )- беше нощна смяна и ние се уговорихме да отидем на кръчма. Имаше в квартала такава, дето виното беше превъзходно - домашно! А аз съм голям ценител на червеното вино. Хубаво си изкарахме с Петя - наздравици, майтапи, ласки под масата. Не се напихме, само се развеселихме и събудихме мераците. 
- Да отидем на хотел! - предложи Петя. - Или при брат ти!
- Да, ама брат ми е с оная. Не върви. Тя познава жена ми. А в хотела ще ни одерат кожите. Все едно съм си наел проститутка. Не! Защо не у вас? Ваньо нали е до 8 сутринта? 
- Еее, страх ме е да не стане сакатлък...
- За малко, де. Май малко ти беше виното, да пием по още едно?
- Не, не, хайде, нави ме...Да вървим!
Едва не го направихме в следполунощния асансьор, докато стигнем до седмия етаж. Спрях се с разкопаването на сутиена й, а тя - със свалянето на ципа на дънките ми. Влязохме задъхани в апартамента, като преди това Петя за всеки случай звънна на звънеца. Слава богу, теренът беше наш.
Добре си пооалувахме двамата, добре си се нарадвахме. Гозящата опасност изритахме заедно с дрехите. Каква опасност, човекът си има пациенти, да си ги лекува. Ние тук си се налекувахме на макс. Дори полегнахме, да уталожим умората. Уж за малко, имаше време- беше около 4. И неусетно сме се унесли в блажена дрямка. 
Тъкмо сънувах как оправям Петя за пореден път, на пода, аз върху нея и за мой ужас кръстът ми се схваща. Не мога да помръдна! Тя ме претърколва, а аз оставам в полузародишна поза, крещейки от болка. И изведнъж, нещо като телефон звънна рязко и заплашително, и наистина се преобръща, та се спирам чак на пода. Скачаме и двамата с ужас в очите.
- Пепи, какво правим сега? Това е Ваньо! - просъска тихо голата ми любима, едновременно навличайки нощницата си и бикините.- Казах ти аз на теб, казах ти! 
Още един звън, по-продължителен, последван от трети.
Толкова съм уплашен, че не мога и да говоря. Оглеждам се като заек за храст. Събирам дрехите си с треперещи ръце. Но не съм в състояние дори да се облека.
Приближавам се до терасата и преценявам колко смазан ще ме открият долу. Колко метра височина е седмият етаж?
- Не си и помисляй!- дърпа ме Петя.
- Ами какво предлагаш? - изпелтечвам аз, вече наполовина простил се с красивия си живот. Колко вино и бира можех още да изпия, колко жени да направя щастливи! 
Звъни се и се бумка по вратата. Дали няма да му хрумне да я изкърти? Леле-мале!...
Тогава съглеждам спасението си. Не, не ми се привижда! Скеле, майстори са ни оставили скеле! На метър - метър и половина е от терасата, ще мога да го скоча. А и имам ли избор?
Тръгвам да отворя вратата на балкона, но Петя ме дърпа обратно.
- Недей, Пепи, моля те, опасно е! Да се предадем! Ще успееш да се шмугнеш покрай него и да избягаш. Или просто ще му кажа, че искам развод.
- Никога! - и вече правя засилка - Но ако продължаваш да ме теглиш, ще падна...и ти ще си виновна!
Хвърлям долу дънките, пуловера и якето. Дори не ги проследявам с поглед нРаз-два, скок и...се приземявам на твърдо. На скелето съм. Спускам се по стълбичките, като благодаря на съдбата, че нямам страх от височини. Иначе можех да се спомина още по-нелепо от самоубийствен скок. 
Вече съм долу и тъкмо се каня да се облека, срещам нечий поглед. Някаква баба ме зяпа и се кръсти като на умряло. Дали не съм скочил все пак? Не, коленете ми треперят, жив съм. 
А жената, както се кръсти, забравя, че държи хляб и той тупва до нея глухо. 
Побягвам с дрехите си в ръка, срамно е да се обличам пред нея. Джентълмен съм все пак. Направих го в първия попаднал ми отключен вход. 
Вкъщи стоически издържах конското на жена ми, която не знаеше, милата, че идвах от дверите на Свети Петър. 
От Петя разбрах, че Ваньо се бил върнал по-рано, защото всъщност не бил на дежурен. И той имал среща с любовница, но мъжът й се появил неочаквано. Но пък те били на първия етаж...Зарекох се, вече като се свалям с набелязаната мадама, ще я питам на кой етаж живее. И ако е от трети нагоре, ще е аут.
А най-добре да е в къща със заден изход.