Съвременни любовни романи

Прегръдка

Задушавам те в прегръдка

и е ритъмно - спокойно
на душата –  сладка глътка
след отричане нестройно.

Да отпускам нежна тръпка
върху рамене удобни,
да не чувам нито стъпка
от предчувствия злокобни -

ти виновен си единствен,
ти, създател на животи!
Ако можеше, с убийствен
дъх бих вързала дъха ти.

Ала става друго нещо.
Вместо силното ти рамо,
вместо дланите горещи-
черно коте стискам само.