Съвременни български любовни романи

ИЗМИСЛЯНЕТО НА ОГЪРЛИЦАТА

Плочките на двора бяха влажни от кръвта на попуканите робски пети.Робите бяха навързани с железни вериги един за друг, като всеки имаше по една по-тънка около врата.Бяха разделени на три отделни синджира – мъже, жени и деца. Владетелят разглеждаше от балкона цялата човешка гмеж и се двоумеше дали сам да ги разпредели или да остави тази нелека работа на подчинените си.В края на краищата самодисциплината си каза думата и той следван от охраната се появи пред пленниците.        Съдбата на децата много бързо бе решена:по-хилавите като ратайчета, а яките и умно изглеждащи отиваха във военното училище, което създаваше отбраната гвардия на царството. С мъжете процедурата бе къде,къде по-дълга, защото трябваше да се пипне всеки мускул, да се надзърне във всяка уста, да се влезе във всеки чифт очи. Все пак, когато приключи беше доволен от избора – малко роби отидоха за храна на дивите животни от личната менажерия.Другите се пръснаха по рудници, гребни кораби и тежки строителни работи.Дойде редът на жените – десертът, както ги наричаше в себе си.Обичаше да бъде груб и да демонстрира своята власност, своята воля и могъщество, което почти го докарваше до оргазъм, давайки му онази неповторима наслада на безкомпромисния и подчиняващ мъжкар.Избираше си държанките, както обикновените селяни купуват риба на пристанището, с разликата, че те си плащаха.

 

  Още в началото сякаш нещо го удари по тила, премрежи погледа му и остави устата отворена. Червените кожени ботуши едва удържаха омекналите крака.Сигурно изглеждаше много глупаво и за това със силата на волята си се изпъчи, за да придобие още по-глупав вид...

 

  Нейните дрехи, въпреки прахта и дългогодневната пот не бяха загубили напълно своето великолепие.Лицето бе помургавяло и изцапано, но никой не можеше да устои на погледа, чиято синева нямаше нищо общо с небеса и морета, с метафорите и хиперболите, излизащи под перата на придворните думоплетци.Владетелят мигновено разбра, че тази жена е коренно различна от всички, които бяха ощастливявали ложето му.Нареди веднага да я отведат в харема, а останалите предостави да бъдат разпределени от Първия Съветник.

 

  Вечерта бе на колене в краката и.

 

– Никога не съм усещал това, което сега е в мен.Не те искам насила.Настоявам да бъдеш моя първа и единствена жена. До днес съм имал само наложници, но отсега ти си жената на живота ми и ти ще родиш бъдещия владетел на страната ми.Искай и ще получиш всичко, дори живото ми сърце!

 

 

– Ти ме доведе тук като пленница, уби близките ми, разори страната ми, а сега искаш да те обичам.Аз ще родя децата ти, ще ти помогна да бъдеш справедлив и добър властелин, но никога няма да забравя моята Родина и какво ти направи с нея.Знам само, че трябва да живея, за да не се затрие кръвта на древния ни род и искрено вярвам, тя ще облагороди с доброта и мъдрост нашите потомци.Пред всички аз ще бъда твоя любяща жена, но ти знай – за теб винаги ще остана робиня.И за да не забравя това, желая докато съм жива да нося на врата си парчето от веригата, и то постоянно да ме връща към същността ми.

 

                                    Така бе измислена ОГЪРЛИЦАТА.