Съвременни любовни романи

Никога не казвай - обичам те

През девет планини в десета, през девет царства в десето живеел смел и горд принц. Всяка порядъчна девойка тайно копнеела да стане негова съпруга. Всеки ден приближените му поднасяли красиви портрети на принцеси със замечтани очи и нацупени устни. Владетелят ги отхвърлял с презрение. Намирал ги за прекалено глупави или суетни. Накрая младият мъж се ядосал и решил сам да си потърси достойна съпруга. Качил се на своя любим жребец и напуснал тайно двореца. По пътя бил спрян от непозната жена. Била бедно облечена,  с измъчено лице и тъжни очи .

-          Господарю, робиня съм на един от вашите благородници. Умолявам ви, върнете свободата ми.  Освободете ме.

Принцът се подразнил от това, че е препречила пътя му и я изгледал сърдито.

-          Не мога да направя нищо за теб. Отдръпни се. – отговорил надменно на жената.

-          Тогава ме вземете с вас. Предпочитам да бъда ваша робиня. – предложила му тя.

-          Нямам кон за теб.Ще си ми в тежест.  – отказал й категорично.

Тогава жената го погледнала тъжно, а след миг черен гарван кацнал на рамото му. Принцът се намръщил, мразел магиите, но нямал причина да прогони птицата.

Пътували дълго и изморително. Младият мъж познавал принцесите от съседните кралства и затова се насочил към нов, по-трудно проходим път. Конят му препускал, като че ли се надбягвал с вятъра. А когато слънцето се скрило от хоризонта, те навлезли в мрачна и необятна гора. Принцът се чувствал изтощен от буйната езда и много се зарадвал на появилият се пред тях скален извор. Решил да поспрат, за да напои конят си.

-          Недейте, Господарю! Водата е отровна. Всичко е измама. – изграчил неочаквано гарванът на рамото му.

Погледът на принцът се прояснил и внезапно видял истината. Изворната вода имала цвета на кръв, а камъните наоколо блестели с мъртвешката белота на черепи.

Младият мъж отдръпнал коня си ужасен.

-          Какво е това зловещо място? Къде сме попаднали? – попитал изненадан.

-          Намираме се в гората на демоните, Господарю. По-добре е да се върнем.  – отговорил притеснен гарванът.

Принцът изсумтял презрително и пришпорил отново своя кон. Нямал никакво намерение да слуша глупавата птица, а още по-малко да бяга като жалък страхливец.  Не случайно  му се носела славата на непобедим  воин с отлични бойни умения. За съжаление с настъпването на нощта гората ставала още по-непроходима. Само в далечината се виждали тъмните кули на непознат замък. Когато го наближили, пред портите му ги посрещнала красавица с неземна красота.  Приличала на богиня. Дългата й рокля се спускала по стройното й тяло изваяно като от скулптор. Сочните й устни се извили в злобна усмивка. Въпреки това тя била най-прекрасната усмивка на света.

-          Пред нас е принцесата на демоните. Не я доближавай,  не я гледай в очите. Никога не й казвай думите: Обичам те. – успял да изграчи за последно гарванът на рамото му. После притихнал изгубил дар слово.

Демоничната принцеса избухнала в презрителен смях.

-          Твоето глупаво пиле прекалено много говори.  Нека да си почине малко. По-късно ще го убия. – обещала му тя.

-          А, ти принце, си добре дошъл в моите владения. Приближи се и ми отдай чест. – призовала го с поглед демонката.

Очите й блестели със смъртоносен пламък.

Принцът хипнотизиран слязъл от коня и паднал с наведена глава в нозете й. Тя го преценяла с гладния поглед на хищник.

-          Какво желаеш от мен принце? Ще изпълня всяко твое желание. – попитала нежно.

-          Искам да бъда твой роб завинаги. – отговорил той.

-          И защо да се съглася? Вече притежавам безброй роби. – изкискала се доволна владетелката.

„Защото те обичам.” – помислил си принца. Твърдението му било абсурдно, налудничаво, откачено,  но в момента не съществувала друга по- разумна мисъл.  Спомняйки си предупреждението на гарвана с мъка проговорил:

-          Защото устните ми са напукани от страст към теб.

Демонката го изгледала не особено доволна и го попитала отново:

-          Защо?

Принцът мълчал. По челото му избила пот от усилието да не проговори.

Принцесата протегнала хищни нокти, но не могла да го докосне. Между тях имало невидима стена, която го предпазвала.

-          Трябва сам да произнесеш думите. Чакам. – просъскала тя, а погледа й станал още по-алчен.

В този момент земята около нея започнала да се пропуква, а от процепите изпълзели съскащи змии.

-          Извади късмет, земно нищожество. Баща ми ме вика и това те спаси. – промълвила с леден глас принцесата. Играта на котка и мишка била приключила.

-          Ще бъда благосклонна към теб. Запомни. Тази която търсиш е с теб и до теб. Върни се в царството си, защото при втората ни среща няма да съм толкова търпелива. Ще изпълня желанието ти, а ти ще ме молиш за милост. – и за доказателство му показала вампирските си зъби.

Принцът потръпнал от ужас. След като демонката изчезнала, земята се успокоила и магията изчезнала. Поляната била  неестествено пуста, а гората потънала в мъртвешки сън.

Принцът бързо забравил гордостта си. Грабнал гарвана, качил се на коня и напуснал завинаги злокобните владения. Жребецът му препускал по-бърз и от светлината.

В двореца очаквал да намери своята  прекрасна принцеса, но уви. Всичко било по старому. Явно демоничното създание го било измамило.  Единственото ново било присъствието на неговата робиня. Жената така и не възвърнала човешката си форма. Придружавала го като гарван навсякъде. А когато я пропъждал кацала на някой прозорец, за да наблюдава отдалеч. Често му давала разумни съвети. Вътрешната борба, че една проста птица го преследва и съветва превърнал принцът в нервен и раздразнителен владетел.

Накрая решил да й даде свободата и така да я прогони. Тя заслужавала лично щастие, а той царско спокойствие. Помнел нейната помощ в демоничната гора и искал да се разделят с добро.

-          Какво съм се развълнувал за тази обикновена робиня. Дори не е първа младост?! Освобождавам я и да си тръгва.  – мислел си гордият принц. Въпреки това решението му го изпълвало с  необяснима тъга.

Когато рано сутринта  гарванът влетял през прозореца на двореца принцът го заговорил с думите:

-          От днес вече не си мой роб. Отказвам да бъда твой Господар. Връщам свободата ти.

За минута настъпила мъртвешка тишина, а птицата стояла изненадана. После всичко се променило.

-          Благодаря ви, принце. Отдавна ви умолявах за това.  Връщайки свободата ми вече мога да бъда себе си. Магическите ми сили се възвърнаха. – изграчила радостно тя.

Крилете й трепнали щастливо  и пред него се изправила красива девойка. Тя се поклонила дълбоко, с  най - искрена признателност на владетеля. Била невероятна. Нямала нищо общо с  ужасяващата красота на демонката или суетните благороднички.

В същия момент принцът се сетил за думите на демоничната принцеса: „Тази която търсиш е с теб и до теб”. Невероятно, но злобното създание наистина му било казало истината, а той е бил толкова дълго сляп за нея.

„И затова устните ми са напукани от желание за нея...” – помислил си младият мъж и се почувствал прекрасно. Вече знаел как трябва да постъпи.

И вдигнали огромна сватба за чудо и приказ. Три дни яли и се веселили. А принцът щастлив нашепвал думите: Обичам те.