Съвременни български любовни романи

ПО ЛУННА ПЪТЕКА ...

Уют от листопади ме привлича

и песента красива за море...

Лек вятър клоните съблича,

далечен  прилив отлива зове!

Отново в залеза кълни любов –

уханието и се в шепи носи...

Във този час обсипан с Благослов

съм в своя рай мечтан, върху откоси!

Забравям  дом, храна и селски двор,

дори съседа с кучето сърдито...

Приемам всичко в пасторален хор –

потръпва ми душата тъй  честито!

Луната чакам тръпнещо пиян

да ме погали отдалеч засмяна...

Нали сънувах тоз младежки блян

и гоних самотата разпиляна...

Показва се, сега стои пред мен –

дори свенливо си лицето крие...

Ощастливен, като сега роден

сърцето чувствам как щастливо бие!

И тръпна, като недозрял хлапак

за първа среща с чакано момиче...

Отнякъде ме сова прелетя. И пак,

а аз унесен към Луната тичам!