Съвременни любовни романи

Душата си ти завещавам

Държа ръцете ти във длани,

ти поглед ме погалваш нежно

и в миг изчезват всички рани

във времевата ни безбрежност.

С очи отново те прегръщам.

Да, може би сме уморени,

но ти си с мен и аз съм същата,

а чувствата - непроменени.

Не ни е писано навярно,

да бъдем заедно във дните.

Те, болестите, са коварни

и дебнат да сгрешим, прикрито.

Твърдиш, не ти достига време,

но аз не искам, имам вяра.

Не давам никой да те вземе

и да приключи в надпреварата.

Да те закрилям, щом те няма

и да те чакам съм готова,

а болката ще е за двама,

когато страдаш сам отново.

Душата си ти завещавам

дори от звездните простори.

Но ни за миг не съжалявам!

Знай, аз ще те открия горе!