Съвременни любовни романи

Устните розови

Името твое шептеше

мракът на моята улица.

Клетви за вярност редеше

нощта – изоставена блудница.

Сърцето след мислите тичаше,

да ги стигне отчаяно искаше,

споменът как те обичаше –

и в същите клетви се вричаше.

По устните мои напукани

твоето име полепваше.

Клепачи от сълзи подпухнали,

желание с мъка потрепваше.

Но вече е късно да връщаме

времето, Мракът и розите.

Ние отдавна се свършихме –

очите ми ясни са, а устните розови.