Съвременни любовни романи

Мис „А”

Голямата стъклена витрина на малката сладкарничка, привличаше погледите на минувачите с разнообразието на сладки изкушения, подредени в красиви блюда,  с разноцветните отблясъци на лъскави бонбонени опаковки и с красивата си аранжировка от малки и по-големи светло зелени листенца, обрамчили я от четирите и страни и приличащи на изящна дантела. Даниел всеки ден минаваше от там, на път за автосервиза в който работеше от една година. Беше дошъл от малко провинциално градче в  областния  град, за да търси работа. И я намери - автомонтьор. Не беше много атрактивна, но му осигуряваше долу-горе приличен доход, с който успяваше да покрие разходите за квартира, да плати сметките за ток вода и телефон и да си позволи в края на седмицата да се прибере в къщи при родителите си за ден-два. Караше малка японска кола – Хонда Сивик, която беше доста удобна и икономична, но тъй като живееше недалеч от работното си място, предпочиташе да минава по пешеходната зона на града, за да отиде на работа, пък и се случваше след смята да се отбият с колеги на по бира в някое заведение, за това в повечето случаи се придвижваше пеша. Сутрин по навик си взимаше кафе от кафеавтомат, но понякога се отбиваше в малката лъскава и дружелюбна сладкарничка. Дружелюбна, защото момичетата, които работеха там бяха усмихнати и дружелюбни. Анета, Антония и Александрина бяха съдружнички в този вкусен сладкарски бизнес. Заради еднаквите букви на имената им  сладкарницата носеше името „Мис А”. Кратките обръщения към тях бяха съответно Ани, Тони и Алекс. И трите бяха симпатични, усмихнати, стройни и прекрасно изглеждащи млади жени на около 25 годишна възраст, приятелки от училище, необвързани, пъргави веселячки, с чувство за хумор. Сладкарницата беше любимо място за хората от града. В нея се случваха куп интересни и забавни неща. Освен отбелязването на детски рождени дни с шумни забавления, там често се организираха  кафе или чаени партита, на които се предлагаше безплатна дегустация на различни видове кафе и чай. Това традиционно се обявяваше на витрината или на малка стояща табела пред сладкарницата с красив цветен афиш. Този път обаче „Мис А” веселячките бяха решили да разнообразят инициативата и тъй като беше в навечерието на Коледните празници, те се нагиздиха като коледни елфи. Облечени в червени къси поли, бели къси кожухчета с пухчета на яката и ниски червени боти, нахлупили островърхи червени шапчици, хванали по едно малко звънче в ръка, те се редуваха да излизат пред сладкарницата и да приканват минувачите на поредната топла и сладка кафетерия. Даниел също не беше подминат на връщане от работа. След тежката смяна в автосервиза, той вървеше бавно и разсеяно и изведнъж до него с лек пъргав подскок притича Ани. Звънливото и гласче сякаш го извади от умората и в следващите няколко секунди, той успя да чуе, но не и да запомни нейната покана. Любезно благодари и отмина, но през целият път до квартирата си мислеше, че не е запомнил нищо от казаното и това го караше неволно да се усмихва. На другата сутрин стана рано и се отби на кафе в сладкарницата. Съдбата беше благосклонна и ги срещна отново, така че той без много да му мисли, реши да навакса вчерашният си пропуск и след като си поръча кафето, веднага заговори продавачката.

-          Здравей. Аз съм Даниел.

-          Ани. – отвърна с усмивка тя.

-          Мисля че ти ме покани вчера на някакво парти!? Кажи ми пак моля те, за какво става дума, че хич не запомних.

-          Много си разсеян. – усмихнато отвърна тя.

-          Може би. А и доста уморен, но…

И тя му повтори набързо деня и часа на предстоящото събитие. Той отново благодари и излезе. През целия ден си мислеше за първата случайна среща с нея и как приказно изглеждаше тя. Беше решил, че ще отиде на партито.

Денят беше събота и той се обади на майка си, че тази седмица няма да си иде поради възникнал ангажимент. Кафетерията не го впечатли особено с презентацията и с дегустацията, тъй като не беше нито голям познавач, нито кой знае колко капризен в избора на кафе, но му донесе много топло преживяване. Ани и приятелките и щъкаха насам-натам като истински работливи джуджета и разнасяха с големи кръгли подноси малки димящи чашки с кафе и чай и ароматни бисквити. Другите две момичета не привличаха погледа му, макар че също бяха много красиви и любезни. Интереса му беше към Ани. Понякога така я зяпаше без да може да свали поглед от нея, че се усещаше нахален и обръщаше глава към витрината. Тя също честичко поглеждаше към него. Когато той си тръгна, тя мина на пръсти между масите и столовете приближи се до неговата маса дръпна назад стола от който той току що беше станал, за да му осигури пространство и го попита:

-          Хареса ли ти?

-          Ами, да, чудесно беше. Благодаря.

-          Кое от кафетата ти допадна най-много?

Тук го хвана неподготвен и той след няколко секунди пауза изтръска:

-          Всичките.

След който неловък отговор  и двамата се разсмяха на глас.

От тази събота насетне, въпреки че не винаги Ани беше на смяна, той всяка сутрин се отбиваше за сутрешното си кафе в сладкарницата. Интереса му към нея растеше. Беше повече от ясно, че е влюбен. До сега не му се беше случвало да се влюби от пръв поглед, не знаеше нищо за нея, нито коя е нито от къде е, само едно име Ани. Това подхранваше любопитството му и той обмисляше поведението си в бъдеще. Беше  на тридесет и вече убеден, че е време да намери жената до себе си, реши да предприеме по-сериозна стъпка. Покани я на вечеря. Тя прие. Отидоха в една от битовите механи на града, разговаряха за какво ли не и когато трябваше да се разделят тя не пожела той да я изпрати, а си поръча такси. Къщата, в която живееше, беше в един от крайните квартали на града, голяма и луксозно обзаведена. Заслуга на баща и, който беше експерт в областта на изграждането на иновативни технологии за производство на шоколадови и захарни изделия. След трагичната му смърт при автомобилна катастрофа, майка и започна да злоупотребява с алкохола. Не след дълго, след запознанството си с някакъв малтиец, тя заминала с него в Малта и от няколко години не се бе обаждала. Ани живееше сред разкош и самота, която тровеше живота и. Често потъваше в дълбоки размисли, обземаше я и тъга и гняв, а понякога дори страх от бъдещето. От тези и състояния я спасяваше само сладката и работа, която тя приемаше, като призвание. Интереса към кулинарния дизайн беше наследила от баща си и в създаването на нови и интересни видове сладкиши беше ненадмината.

Около празниците по Коледа и Нова година сладкарницата нямаше почивен ден, тъй като точно тогава паричните потоци бяха най-благоприятни. Работата също не беше малко и Ани нямаше много време за личен живот. Излязоха с Даниел на още една вечеря малко преди Нова година и след това цял месец не се видяха. Той си отиде за празниците в къщи при роднините, тя също си взе няколко почивни дни през януари и чак към края на първия месец от годината успяха да се видят. Той се отби в сладкарницата, а тя беше на смяна. Потока от клиенти не беше чак толкова интензивен и двамата имаха възможност да изпият по едно кафе заедно. Той и предложи да я заведе на кратка екскурзия до любим малък курортен град, където ще отседнат в къща за гости само двамата. След няколко дневни уговорки Ани се съгласи. Даниел едва дочака края на седмицата. Още в петък вечер двамата вече пътуваха към мястото.

Сред прекрасна природа в местност с  високи отрупани със сняг борове, между които се вият като гайтани тесни отъпкани пътечки, се намираше къщата, в която отседнаха. В широката битова всекидневна с голяма камина беше топло и уютно. Дървените стени, таван и мебели внасяха допълнителна топлина и предразполагаха към спокойствие и комфорт. Широкото легло от масивно дърво застлано с дълговлакнест бял китеник още първата нощ ги потопи в страст и любовни трепети. Под меките, ухаещи на чистота завивки Даниел се наслади на копринената мекота на една млада плът, която му се отдаде цялата без остатък.

-          Обичам те Дани. – шепнеха устните и, когато оставаха за секунди свободни от страстните му целувки.

-          Обичам те малкото ми елфче. Обичам те . – шепнеше и той.

Първата нощ, в която можеха да са заедно, да се почувстват, да отпушат бурята от желания и емоции беше факт. Дълго чаканата, мечтаната, желаната нощ, ги потопи в любовната си омая. Следващата също не беше по-малко страстна и емоционална.

Три дни и две приказни нощи, които и двамата няма да забравят до края на живота си.

Една цяла година измина, докато напълно осъзнаят, че са си съдба. Отново беше Коледа и отново по главната търговска улица замириса на кафе и ванилови сладки. Даниел покани родителите си на гости в големия град и в ранния следобед ги заведе на сладкарница. Преди това обаче беше подготвил сценарий. Те познаваха Ани и тя ги познаваше, защото беше им гостувала, но за нищо сериозно не беше ставало дума. Тази събота преди Коледа в сладкарницата цареше обичайната шумотевица. По средата обаче, имаше запазена маса с три стола. Даниел се настани там с родителите си. След малко пристигна едно от момичетата и взе поръчката. Не след дълго всичко беше сервирано и в момента в който се канеха да се насладят на захарните изкушения, той подвикна отново за сервитьор. Тогава към масата се приближи Ани, по красива от всякога, сияеща в бледолилава рокля с  плисирана пола и бяла пухена пелерина върху раменете. Приличаше на същински ангел. Той стана и и предложи мястото си да седне, след минута беше вече коленичил пред нея и с пръстен в ръка я попита:

-          Ще се омъжиш ли за мен?

-          Да. – каза тя, гледайки го в очите.

Родителите му, които вече бяха дали благословията си, но не знаеха кога ще е щастливият момент бяха толкова изненадани, че просто стояха без да помръднат. Дотичаха Тони и Алекс. Едната носеше голяма кошница с бомбони и започна да черпи всички хора в сладкарницата за здравето на влюбените. Другата след като прегърна Ани и Дани, подаде ръка за поздрав и на родителите му. Чак тогава те се осъзнаха, благодариха и запрегръщаха на свой ред ту сина си, ту красивата Ани. Майката на Даниел се беше просълзила от умиление. Точно в този момент, като по поръчка от пеещия часовник на стената засвири ефирна коледна мелодия. Някой изръкопляска и всички го последваха. Малката сладкарничка заприлича на приказна къщичка, в която се случват чудеса, а хората вътре всичките до един бяха весели и усмихнати, като в една наистина добра приказка с щастлив край.