Съвременни любовни романи

ЖЕНА С ВКУС НА ВИШНА

Ех, каква жена! Направо ми събра очите. Узряла... Като златна ябълка. Не можеш да определиш възрастта. Красивите жени нямат възраст. Малко над среден ръст. Не е слаба. Има си онази приятна закръгленост на бедрата. С елегантен костюм, който показва красиво тяло. Как ли ще е отзад? Като подмина ще видя. И каква походка. 

Прилича на танц.
А лицето й... Какъв израз... възхитена от живота. Страшна жена. С бяла коса....сребърна. 
Какви очииии. Пламъци разпръскват. А устните... Не се преживява такава жена. Аромат на жасмин полъхна.
Как ли ухае тялото й?
Сега ще я видя отзад.
-------------------------
Ах, този мъж, Висок, добре облечен. Около петдесет. Вече се е прошарил по слепоочията. Бедрата му са като обърнати бутилки. Добър шивач за панталона. Ръкавите на ризата обръщат бицепсите да ги покажат в цялата им прелест. Две отворени копчета . Погледа му ме изпива....
Харесвам го. Много.... Винаги съм искала точно такъв мъж. 
Лек аромат на парфюм..."Табак"... 
Сега ще го видя отзад.
-----------------------------
Е, не. Не ми мина през ума, че тази жена ще е отсреща ми отново. Ето я приближава се към мен. 
Протяга ръка. Да не ми се привижда?
Докосва ме :
- Ах, истински си. Мислех, че си въобразявам. Нали не се сърдиш. че те докоснах?
Нямах сили даже да преглътна след допира й. Гласът й звучеше като сребърна камбана.
- Не, не се сърдя. Изненадан съм.
- Да, разбирам те. И аз съм изненадана от себе си. 
Тя се усмихна с една загадъчна усмивка.
- Не биваше да те оставя да си заминеш.
Ръката й все още лежеше на моята. И аз не исках вече да я оставя да си отиде. 
- Искаш ли да седнем за кафе?
- По това време не пия кафе. Живея близо. Ела. Ще те почерпя ликьор от вишни и кейк от моркови.
Ами да! Точно така - вишновка и кейк от моркови. Коя друга може да почерпи това?
- Хайде. Искам вишновка и кейк от моркови. 
Тя ме хвана под ръка и тръгнахме. По пътя говорихме нещо и се смяхме. Тя имаше бълбукаш смях на доволство. 
Къщата беше точно като нея - необикновено обикновена. 
Едва ли има друга такава. Правени по поръчка мебели....сякаш старинни.
Тя си съблече сакото и остана по блуза, която очертаваше красиво гърдите й. Донесе обещаното. Малки кристални чаши за вишновката. Прекрасни чинийки за кекса. 
Не помня какво говорихме. Защо се смяхме. Гледах ръцете й. Устните. Когато отхапа от кейка сякаш ме удари ток. 
Отпи от ликьора и една капка остана на долната й устна. Не издържах. Станах и през масата хванах с длани лицето й. 
Облизах капката ликьор и вкуса на вишна се пропи в цялото ми същество.
----------------------------------
И до днес леглото ни ухае на вишна!