Съвременни любовни романи

Магия за сила и обич

Боян и Галена се събудиха почти едновременно. Установиха, че са захвърлени в мрачно подземие. Бяха приковани към две насрещни стени с дебели пранги. Размениха погледи.

 -  Къде сме? Какво се е случило с нас? – промълви Галена.

 - Последното, което си спомням е, че с теб си пиехме питиетата в ресторанта и разговаряхме.

 Боян разсъждаваше на глас:

 - Сигурно сервитьорът е сложил нещо в чашите! Така сме станали безпомощни и сега сме оковани тук. Но с каква цел?

 Галена извика:

 - Ехооооооооооооооо!

 Не последва никакъв отговор. Стените сякаш поглъщаха целият шум.

 - Предполагам, че все още сме в мазето на заведението. Как биха могли да прикрият отвличането ни в това безпомощно състояние? Има камери и посетители. Все някой ще се учуди, ще възникнат въпроси! – възмути се Боян.

 - Може би искат да им спечелиш куп пари като финансист. Нали с това се занимаваш! Или пък ще настояват за откуп - по-голям от всичките ти спестявания.

 - Едва ли е това. Всеки с пари знае, че ако брокера ти не е на кеф или ти има зъб, може да издуха целият ти капитал за секунди – само с една сделка…

 - Остава версията с откупа. Предполагам, вече се  свързват с близките ни хора.

 Разговорът между двамата беше прекъснат от рязко отваряне на врата. През нея нахлуха група мъже; мургави, страшни на вид, с еднакви дрехи /  тип кожено яке /, дънки и кубинки. Лицата им се виждаха ясно, дори не бяха си дали труд да се маскират. Влезлият най-отпред в стаята заговори:

 - Вие сте мъртъвци! Ще се позабавляваме с вас и накрая ще ви убием за удоволствие. Правили сме го и преди. Имаме опит. До сега сме го докарвали до  щастлив край и винаги сме се измъквали безнаказано. Какво ще Ви направим сега? Ще бием жената с тънка пръчка до кръв, а мъжа ще оставим завързан за лежанка и с дилдо, изкуствен член, ще го пронижем отзад. Когато свършим тук, ще отидем при останалите приетите и избраните другари, за да завършим удоволствието ни и да се облекчим. Мигел, започвай ги!

 Мъжът, когото нарекоха Мигел, извади пръчка и започна да нанася удари навсякъде по Галена. Методично обработваше прасците, бедрата, лактите, рамената и гърдите й. Всеки удар оставяше следа, която се открояваше на кожата й, като кървеше едва забележимо. Виковете, псувните и сълзите на Галена, докато мъчителят й правеше това, бяха изцяло игнорирани. После, без да кажe и дума Мигел подложи лежанка под Боян, свали оковите, положи го и го завърза за нея с кожен колан, който прекара чевръсто през гърдите му. Разряза с удоволствие задната част на панталона, сряза също така бельото с ножица, а после намаза ануса му с лубрикант и втъкна там дебелото дилдо.

 - Добра работа Мигел, харесва ми! – Закрещя главатарят. - Обичам жертвите да кървят отвсякъде освен по гърба. Когато ги удряш само по гърба, умиращия усеща парене и болка, но не схваща истинското положение, в което е попаднал. Май сме готови. Ще оставим мъжа гладен и жаден. Така ще цапа по-малко, под себе си преди да дойде време да се възползваме от него. Силата на жената сама ще изтече заедно с леката загуба на кръвта и и подуването на раните й.

 Инквизиторите напуснаха стаята. Двамата пленници размениха погледи пълни с нечовешки шок и ужас. Боян едвам промълви:

 - Ако някой ще се бори и ще ни освобождава това си ти. Все още кървиш само поръхностно и ще имаш сила да разкъсаш някоя от оковите.  Нужно е да положиш усилие през следващите няколко часа. Върху мен се постараха повече. Двойно завързан и с това… нещо между краката съм направо безполезен.

 Галена се чувстваше като пулсираща рана. Чудовищно бе усещането, че са я превърнали в такава. Наранените й гърди, ръце и бедра пареха невъобразимо.  Все пак си даде сметка, че никой жизненоважен орган не беше засегнат, засега.
 Опита се да контрабалансира зверствата от побоя чрез внушение за бодрост и , след което стана нещо странно, а може би и чудно! Усети в себе си, че  се появява студена точка. Това и донесе чувство на облекчение и покой. Студа се разрастна и обхвана стомаха и слабините й. Точката се превърна в съвършено кубче лед - тежък, тъмносин кристал, който разля ледена ярост до последната фибра на пребитото й тяло. Вече го виждаше като сияйно вълмо от тъмносини нишки. Кълбото започна да  дразни гърлото й и залютя. Галена кихна, а после се закашля; слабо, силно, безкрайно и със спазми. Накрая повърна вълмото! То изсветля  до небесно синьо и се понесе по въздуха около нея. Движението му някак променяше размерът му. Изведнъж се стопи почти наполовина и застана неподвижно от лявата й страна – горе - долу на равнището на сърцето й. Движението му съвсем спря, но тогава започна общуването. Това "Нещо" започна телепатичен диалог с Галена:

- Тихо! Не викай, не мърдай и слушай внимателно. Изтощаваш и двете ни чрез мърдане, учудване и говорене. Аз съм твоето допълнително същество. Аз съм Енергийното ти тяло. Аз съм последния ти коз. Ще ти помагам да успяваш тогава, когато всичко е загубено и си претърпяла поражение, както си в момента - пленена и победена. Имаш късмет, че ме формира и успя да ме изхрачиш.

 - Какво по... и как точно ще помогнеш?

 „Нещото“ продължи:

 - Съсредоточи се във веригите и оковите си. Чрез мен ще ги видиш като енергийна маса. Оцветени са в ярко жълто, като цвета преминава от тъмночервено до черно. Най-слабото звено по тях ще ти изглежда като черно петно. Точно него ще атакуваме. Аз и ти. Ти - чрез усукване, завъртане и насочване на цялата ти енергия с вик точно там, а аз ще се стрелна и ще ударя, като удвоя атаката. И така; ти ще наблюдаваш, констатираш и ще се движиш, колкото можеш, докато аз ще помогна с най-важният удар.

 - Веригата около лявата ми китка, третото звено. Там е петното! – изкрещя Галена.

 - Добре. Да се надяваме, че не грешиш. Действай, момиче! Имаш само един опит. Настоявам да си представиш как излъчваш мощен импулс от таза си. Съсредоточи поглед в най-слабата точка, след което се помъчи да завъртиш и усучеш  лявата верига и си представи как  рязко я удряш в зоната за поражение. За по-голям ефект и точност, може да насочиш с вик удара към целта. Работа в екип? Да започваме? Ако не се получи, знай, че аз ще изчезна, а ти ще изгубиш свободата и живота си. Онези животни скоро ще дойдат и когато влязат пак в стаята ще те пребият до смърт.

 Галена втренчи поглед в мястото. Беше убедена, че не е на себе си и бълнува. Но веднага след като изпълни всичко, което чу, извика и "видя" как веригата се разкъсва, сякаш беше  от слама. Лявата и ръка вече беше свободна. Обхвана я ужас, че въпреки нечовешкото усилие, не е свършила никаква работа. Останалите и крайници все още стояха здраво завързани. Ледената ярост, спокойствието и вълмото – „Нещото“ бяха изчезнали. Разглеждаше помещението с прояснено зрение. Захлипа от отчаяние… Нещо обаче сякаш я караше да шари с поглед, по пода, през стичащите се по бузите й сълзи. Правеше го отново и отново. Така забеляза малко ключе до десния си глезен. Със сетни сили се сгърчи, сграбчи го  и успя да отключи с него прангата около глезена. С още две светкавични движения се освободи изцяло от оковите. Късметът се обръщаше на нейна страна. Даде си сметка, че те, инквизиторите, може й да загубят, или поне да бъдат изненадани. Боян до този момент наблюдаваше внимателно нейното невъзможно и героично изпълнение. Обади се с радостен глас:

 - Опитай да освободиш и мен с този ключ. При никакви обстоятелства не докосвай онова гадно нещо, натъпкано, в ануса ми. Остави тази работа на мен.
  Ключа ставаше и за неговите окови, а коженият колан бе просто закопчан и не представляваше проблем да се освободи от него бързо. Мъжът извади внимателно дилдото от себе си, което явно му създаваше болка. Пленниците се прегърнаха радостно и с облекчение.

 Положението им се бе подобрило значително. Оставаха все пак затворени в помещението, но вече имаха на своя страна изненадата и възможността да се борят. Боян пробва да отключи и вратата с ключа - находка. Веднага се разбра, че няма да стане, но все пак се опита няколко пъти и рече:

- Ще се наложи да изкъртя цялата врата със сила.

 Още след първият напън последва удар, а увесването на вратата с цялата тежест се оказа успешно. Скоро тя подаде и се отвори. Но, техните мъчители се  оказаха пред тях, там, защото ги бяха усетили. Откриха стрелба без никакво предупреждение в тавана. Това накара Боян и Галена, да се върнат обратно в стаята за мъчения. Стрелците ги последваха и вътре. Насочиха респектиращо дула към тях и главатарят им закрещя:

 - До петнайсет минути сте мъртви, вашта мамка – тарикатска! Ше умрете в адски мъки, кучета!

 Точно тогава се случи чудото. Боян се обърна към ордата срещу тях и спокойно заяви:

 - Всичко е наред момчета. Тя "видя" . Свалете оръжието.

 Самата Галена не можеше да повярва на невероятното събитие, което се случи се пред очите й. Шокът и стресът й дойдоха в повече. Сетивата и сякаш се претовариха и тя… припадна.

 

 Свести се в светла стая, в легло и облечена с чисти дрехи. На масата до нея имаше храна и напитки, които изглеждаха чудесно и миришеха апетитно. Единственото познато нещо бяха мъчителите й, които стояха тихо около нея.
 Галена изкрещя в лицата им:

- Шибани извратеняци, ще ви убия или най-малко ще ви вкарам в затвора за това, което ми сторихте!

 Боян се доближи и се зае да обясни събитията от негова гледна точка. Всичко започнало, когато я "видял" преди време. Тя била силна, млада, търпелива, блага и… лукава. Идеален кандидат за войн, когото да приобщят към тяхната група. Липсвало и само усещането за „Липса на жал“, за да е съвършена, като тях. Така се наложило ИСТИНСКИЯ ИГРАЧ, техният водач,  да сътвори този измислен капан. Боян приел задачата и вече нямало връщане назад. Поканил я на среща, а в ресторанта негов помощник й сипал приспивателно в чашата. Кой обръща внимание на дама, която изнасят от заведение на ръце? Казали на всички, които наблюдавали в залата, че си е пийнала повечко. Ако се наложело щели да обяснят, че двамата по-късно ще отидат да се позабавляват и пр. Всичко протекло по мед и масло, а после, в мазето, щракнал истинският капан.

  -  Мигел и Санчес те пребиха, а мен ме обезчестиха.  – Продължи след кратко мълчание той. - Целта бе да изпиташ в себе си усещането за „Липса на жал“. Ти обаче, направи много повече. Свърза се с енергийното си тяло, "видя" и се остави да бъдеш завладяна от ледената ярост, която е истинският индикатор, че си достигнала зоната на безсърдечието. Единствената хитрост, която приложихме бе да оставим ключа от веригите до крака ти, така че да го забележиш и да се освободиш от тях.                                        

 Боян млъкна. Разходи се мълчаливо из стаят, но спря и отново заговори:

 - Пълен успех, Галена! За теб голямата измама е в това, че сме те поставили н нечовешки условия, за да ти покажем нещо извратено и ужасно. Истинският и единствен номер обаче бе в това, че, ако не беше успяла, Мигел и Санчес щяха да се върнат и да те бият до смърт. Сделката бе, че ако не успееш… щяха да се възползват от мен и също да ме умъртвят. Намерението, което изразиха пред нас, преди да нанесат първия удар, беше истинско. По-късно щяха да опитат сами да намерят начин да продължът нишката. Ти беше в капан на намерението, заложен ни от ИСТИНСКИЯ ИГРАЧ. Това е всичко! За щастие  ти не ни подведе. Ти "видя" и слава Богу не загубих живота си.

  Галена се разбунтува и яростно извика:

- Вие сте такива извратени мозъци, че ми се иска вече да ви бях убила. Заниманието ви е да вършите гадости и да говорите глупости…

 Мигел я прекъсна:

 - Глупости? Трябва да ни брагодариш, че те дарихме с четирите настроения на воина. Вече си безжалостна, лукава, търпелива и блага. Да го кажем и по друг начин. Направихме ти магия за сила и обич.

 - Това няма да ми попречи да търся отмъщение и да желая вашата смърт.

 - Точно това ще ти попречи. ИСТИНСКИЯ ИГРАЧ вече те приобщи към нашата група, щеш нещеш, и ние знаем какво точно си е наумил да прави с теб.

 - Още някой, който не познавам ще ме пребива? Това ли е?

 - Ще те изпита да приложиш на практика придобитите, нови, умения. Начинът е да го направиш чрез секс, брак, любов и власт над силни и богати мъже. Следващия път, когато се видим, ще  си ВЕЧЕ силна, богата, преуспяла и живееща в някоя световна столица, вероятно.

 Галена не се предаваше лесно.

 
- Веднага след като изляза оттук ще ви докладвам на властите или ще се опитам да ви убия при пръв удобен случай!

 Санчес се усмихна и злобно промълви:

 - Интересно, къде си мислиш, че се намираш в момента?

 - Някъде в провинцията, може би в Родопите.

 - Почти позна! В планина си… Ти си в Тирол - Алпите. Аз и нашият екип вече направихме и казахме всичко, което трябваше. Накрая ти даряваме… 50 Евро. Точно тях трябва да превърнеш в планини от власт и богатство. Чрез безжалостност, търпение, лукавство и благост. Приеми тази задача и чрез "виждането" опитай да го сториш.

 

 Групата мъже излязоха енергично и едновременно от стаята, където лежеше жената. След тях останаха само тишина и загадката. Дали изобщо са съществували някога тези хора? Галена повъртя банкнотата в ръцете си, огледа стаята още веднъж. Стана и първо засити жаждата и глада си. Облече дебели дрехи, които висяха на закачалката и най-вероятно бяха за нея и  отвори вратата.  
 Прекрачи прага на китна къщичка и разбра, че е много далеч от някогашният си дом.
 Контрастът между шумен град и уединена хижа под планински връх го доказваше. Тя не сънуваше – всичко беше истина.