Съвременни български любовни романи

ОБЛАЧНО КРАСИВИ

Трепти горещият ми летен сън

с плитка от мъниста, огледало.

Топи се и потича като звън,

като акорд от празнично пиано.

 

Потъва в залези далечни в едно,

от птиче ято, есен отлетяла.

И с тихи стъпки в моето легло,

съблича свойта хубост снежнобяла.

 

И вплита тишината в лунен грях,

пулсира като звездния й полет.

И гони ветровете в своя смях,

а устните му спряло чувство ронят.

 

Море игриво в женски рамене,

с вълни дълбае пясъчни картини.

А ние с теб горим в едни сърце

и чувства ме се облачно щастливи.