Съвременни български любовни романи

Вик

Въздух!

Като нож в гърлото!

Глътка,

но истинска като обич

и по-силна от нея!

 

Устните ми вещаят очакване,

по-дълго от безкрайността

и по-кратко от мълния в два сплетени клона!

 

Идол!

Не! Въздух!

А може би двете?

 

Идолът на моя живот

е въздухът,

който ще глътна

между най-дългия

и най-краткия миг от този живот.

 

Искам да съм безсмъртна!