Съвременни български любовни романи

Ноктюрно

Залезът слиза в морето,

от което се ражда земята.

Не мислим за утре и гоним забравата.

Здравей, полет наш!

 

Аз знам, че наистина ме обичаш.

Харесвам ръцете ти и разтварям крилете си.

Време е.

Птица със крясък отлита.

 

Двама сме и знам, че ще е завинаги.

Времето, което минава през нас изтлява –

спомен е мисълта ни между две глътки обич.