Съвременни български любовни романи

ОЧИТЕ ТИ

Очите си не крий!

За малко още,

поне за малко ми ги подари.

Какво, че вън е тъмно, полунощ е?

Пак виждам аз как пламък в тях искри.

 

Очите ти са черни,

ала мрака

разпръскват те и блика светлина.

И от небето нощно слиза сякаш,

и в тях се къпе цялата луна.

 

Ах, вече късно е.

Не крий очите!

Изгаряща любов се в тях чете.

И да ги скриеш, тука са – в гърдите.

Пронизаха сърцето мое те.