Съвременни български любовни романи

ПИЯНИЯТ ДЪЖД

                        „Любовта и Изкуството

                        идват като тайна,

                        а си отиват като Страдание…”

                                    („Върхове и Бездни”, 2018)

 

                                                На М.

 

Пияният дъжд, среднощният дъжд,

нозе сенокосни провлачва.

И аз изведнъж, а аз неведнъж,

по бледи следи, към твоите сълзи

пак крача...

 

Сред неми треви, в среднощен копнеж,

бездомникът дъжд молитва безмълвна ли срича?

И аз сребровежд, аз пак невеж,

се питам бездумен, все питам безумен,

дали те обичам...

 

Пияният дъжд, несретникът дъжд,

прокоба нежна прокоби.

И аз изведнъж, предесенен мъж,

съзнавам последен, от тебе обсебен,

че има любов и след гроба…