Съвременни български любовни романи

ЗА ТЕБ

                        „От утрото на обич несподелена,

                        о, Господи, не зная бездна по-бездънна!”

                                    (Из „Отгласи от идното”, 2008)

 

О, тая бездна – „разлика в годините”!

Видения от рая едно след друго тляха –

безумство, зная, е да те зова „Любима”.

Но името мълвя ти, „обсебен” от мълнии и... страх.

О, Боже, нима е грях, че „моя тайна” те наричам –

дете, от трепети и лира изтерзано, венчано за самота...

Та гордостта тебе да обичам, да те искам, е над всичко –

и рискът в мене не умира, пулсира нежна дързостта.

С криле невидими сега лицето ми от абанос докосваш,

сърцето ти – покрусен Ангел, целувам с черни устни.

И в тая късна лудост – верен, вдъхновен и нескопосан,

аз диря в тебе съществото на изкуството.

 

... О, нощ бездънна отново е моят свят фатален

и на мечтите „цунамито” коварно сладко ме връхлита.

Лъщят звезди – пайети златни по черния брокат на катафалка,

и... дебне, и кръжи като косатка, разумът студен на дълбините…