Съвременни български любовни романи

ЛЮБОВ НЕСПОДЕЛЕНА...

            „Не е ли немощ на желанието всеки спомен?“

                                                           Луис Сернуда 

 

Любов несподелена, от слънце небелязана!

Сред люти страсти стенеш в усоите на разума.

 

Любов почти безименна, облъчена от тайни.

Началото – невидимо, а краят ти – безкраен.

 

Любов, навярно инсценирана от Дявола или... от Бога.

Деня си разминирам, но нощите – не мога.

 

Любов, почти без смисъл, безпръста ръкавица.

Цъфти безплоден мицел в гнездо на кукувица.

 

Любов – писмо върху вода, и отговор безмълвен – Ехо.

Солената ти свобода гризе затвора на сърцето.

 

Любов за скръб орисана, ридаеща светулка в градините на Рая.

В началото бе истина, в лъжа потулваш се накрая.

 

Любов неосквернена, пожар на всички страсти!

И цялата Вселена – връз кладата за щастие!

 

Любов несподелена...