Съвременни български любовни романи

РАЗПУКВАНЕТО НА МИГЪТ

Желанията отдавна нямат възраст.

Навярно затова и само за една жена

съществуват надарено мъжките въздишки.

А те- като дървените кончета, от бащите ни направени,

завинаги остават шестгодишни.

На мен ми стигат нощите безсънни

без теб, молитвите да бъдем заедно

ще са излишни...

Подобно дъждоносна плодородна капка,

през решетките на времето в небето

стремегливо аз надолу падам.

Тъй, както е прието за да сме отново заедно

с теб до края в Битието.

Защото ти, отново - толкова си хубава,

отразена във витрините, в прозорците, в огледалата.

Сълзите понякога са неизбежни,

но не за да предизвикваме съдбата.

Пред вечната дилема се изправям-

дали е рано или прекалено късно

да тръгнем заедно към неоткритата Колхида.

Вярата ми, винаги е на Христова възраст.

А тъгата ми по тебе отново пак е лумнала

и си остава все така- открита...