Съвременни български любовни романи

Хубави обувки

            Принтерът изваждаше лист подир лист , бучейки без спир. Щракаше, леко се подрусваше и създаваше черно-бели картини от таблици и цифри върху белите листи хартия. Лора стоеше над принтера с онзи празен поглед, които са притежавали моряците преди стотици години, изкарвайки смяната си на вахта, знаейки, че най-близката суша е на стотици водни мили.

            -Хубави обувки - чу се глас зад Лора, но това не беше комплимент от капитана на кораба.

            -Моля? - даде си време да се окопити.

            -Казах хубави обувки - това беше колегата Йордан от счетоводния отдел.

            Като една от необвързаните жени във фирмата, Лора познаваше допре историята на ергените работещи във фирмата, а мъжът до нея беше именно сред тях. Без клюки работните дни преминаваха прекалено скучно, може би поради точно това в тази компания дните бяха вечно интересни.

            -О, тези евтини токчета ли? - възклика с доза театралност тя, както правеше при всеки получен комплимент, но на ум се упрекваше, че точно днес беше обула обувките с най-ниска пазарна стойност от огромния си гардероб. Недопустимо.

            -Изглеждат чудесно - все пак добави счетоводителят и след настъпила малка пауза добави. - Още дълго ли ще ползвате принтера?

            -Почти приключих - усмихна се Лора, събра купчината листи и след една неловка усмивка излезе от печатното помещение.

            Насочвайки се обратно към бюрото си, тя неволно хвърляше намусен поглед към „евтините си токчета“, чиято цена редица мъже в никакъв случай не биха нарекли евтина. Но както често става в женска душа, набързо се сформира мотивация за закупуване на нови обуща или както още е известно в някои населени места - шопинг.

            Ентусиазмът за покупки успя да зарази целият отдел „Закупуване“ и понеже оставаха само три седмици и половина до заплата, то колежките също се впуснаха да попълват или по-скоро да доизпълват своите гардероби, а и да защитят репутацията на отдела си извън територията на офиса.

            Лора се прибра късно от мисията си със смесени чувства. Тя беше изтощена от дългия ден в офиса и обикалянето по магазините, но за сметка на това се беше сдобила с идеалния чифт токчета, с които вярваше, че ще привлича още повече мъжкото око, а и вече няма да си позволява да я виждат във фирмата с най-евтините ѝ обувки.

            За страничния наблюдател, особено ако е мъж, нямаше голяма разлика между едните и другите обувки. Вероятно бяха направени от същите материали, от същите изнурени китайски ръце в същия китайски завод. Единствената разлика беше етикетът, а и вероятно, че едните бяха направени от работниците първа смяна, а другите от тези втора смяна. Но какво ли разбира страничният наблюдател.

            Лора се пробуди с усмивка на следващия ден. Тя беше изпълнена от чувството на завършеност, която преизпълва човек с енергия, само за да го остави още по-празен кратко след това. Но все още на крилата на ентусиазма, служителката от „Закупуване“ закуси и се облече с лекота, сякаш зад нея пърхаха крилата ѝ. Сутрешният си ритуал преди напускане на дома тя завърши с внимателното встъпване в новата си покупка.

            Из самия офис тя крачеше с увеличено самочувствие и имаше усещането, че всички я гледат в краката с доза завист и възхищение. Надяваше се да попадне и на Йордан, за да поправи, както тя мислеше лошото впечатление. Вероятно той беше разочарован от видяното, но щеше да промени мнението си, ако види склонността на Лора да осъзнава и поправя грешките си. Но днес тя все още не можеше да попадне на счетоводителя, въпреки че днес постоянно си намираше поводи да се отскочи до различни части на офиса.

            Накрая я осени идеята да се върне на мястото на първата среща. Ядоса се на себе си, че това не ѝ хрумна от самото начало и подготви материали за печатното помещение. Вървеше позагубила ентусиазъм, но завивайки, зад ъгъла към целта си, тя съзря Йордан, който тъкмо влизаше в стаята с принтерите. Мотивацията отново се завърна в Лора и тя закрачи по-бързо към целта си. Отвори вратата с усмивка на уста, но тя за секунда се изпари, тъй като счетоводителят тъкмо се обръщаше с познатата фраза към момичето, застанало до принтера:

            -Хубави обувки...