Съвременни български любовни романи

Втори шанс

Мини познатия праг,

преди нощта да се спусне

и всеки кичур от сняг

дари с напукани устни.

 

Сипи ми стара любов,

тръпчива, както обичам,

за нея ти – неготов,

а аз – отново момиче.

 

И после пак замълчи,

каквото мина – отмина,

без глас, наум поплачи,

пък ме гушни без причина.

 

Но не изпадай във транс,

защото по́ си ми нужен,

и знай, повторният шанс

е дар, със болка заслужен.