Съвременни български любовни романи

ТЪРСЕТЕ В ЖЕНАТА

 

*   *   *

Един ден

дъжд заваля,

слънце изгря

и ти се усмихна през сълзи.

Небесна дъга

в тебе преля -

обагри посърнали устни!

 

*   *   *

Нежни руси косъмчета

по бедрата…

Та това е слънчева ливада!

 

*   *   *

Засмяно небе -

щастливо море;

зад клепки ревниво ги криеш!

Но те насаме

танцуваха реге…

Защо изобщо се мръщиш?

 

*   *   *

Коремчето, което

така безмилостно присвиваш,

е всъщност

твоята омайност -

от мене да го криеш!?

О, било е груба крайност…

 

*   *   *

Два малки диаманта

в тъмното искрят -

пробождат те тъмата

с лъч от нежност.

А на мене смелост не достига

устните ми тръпнещи

да го уловя.

 

   *   *   *

Жива роса

от теб се изля,

когато примигна красиво.

Мъх теменужен

зад клепки стаен

сдържа молба полудива -

нощта си отива…

А някъде далече

самките самци зоват!

 

*   *   *

Отваря утрин

небесните си двери

и звездите тичат,

за да изгорят.

    Ти ставаш

- топло е до мене -

с луната се изнизваш,

Силует!

 

*   *   *

Изчезват в пясъка

следите мокри.

Дъното е близо, а брегът - далеч.

Кръшно се извиваш; като песен.

И аз запявам:

Венера се оттегля със вълните!

 

* *   *

В деколтето ти

вършат вълшебства

ангелчета с немирни нослета.

Как искам

тези палавници малки

моите длани да укротят!

 

*   *   *

Вятърът поличка си хареса!

С нея заигра се!

Бели гащички видях!

Толкова невинни!

Прелест, свежест и мерак!

 

          *   *   *

Зора те повика

и ти отлетя

тиха, ефирна и нежна.

Тръгнах по тебе…

И стъпвах по полъх,

оставен

от нимфа платежна.

Полъхът на страстта.

 

*   *   *

Бенка като семка.

Бебче нанка

върху твойта ненка!

 

*   *   *

Вечеря портативна -

свещи, ягоди, сметана.

В чашите с шампанско

грее златен океанът.

Очите ти мелодии излъчват

уж бодри, а преспивни:

постели ни!

 

*   *   *

В погледа ти се промъкват

(скришом)

сто хубави неща.

Примигваш - пак са там…

Сигурно е!

Ще видиш любовта

 

*   *   *

Напъпило е слънцето

навън.

И влагата попива

във гръдта ти.

Целувка и прегръдка.

Сън.

В обятията ти е

бленуваното щастие.

 

*   *   *

Виждам

сребросивия дъждец

да оросява

цветето в очите ти.

Нова пролет

е поникнала в градината.

 

*   *   *

Толкоз, толкоз много чар;

за Аполон си гадже,

а за мен - кошмар!