Съвременни български любовни романи

ИЗКУШЕНИЕ В МРАКА

            Всяка делнична сутрин отивах на работа още по тъмно. Неприятно е всеки ден да ставаш в пет, да поемеш по тясната улица, която не е улица, а кривулица и да извървиш осемстотин метра до работното си място по надолу. Ставам и по пътя до там пак заспивам, но добре, че трасето знаеше къде отивам, та ме отвеждаше право там, иначе кой знае къде би ме пратил някой надменен и своенравен булевард. Освен това кривулицата бдеше и върху безопасността ми – знае къде са й дупките; знае къде са кривините й; знае, че автомобилите я избягват; знае, че нормални хора не стъпват по нея – и ме превеждаше безпрепятствено чак до входната врата, която чистачката предвидливо оставяше отворена, за да не се блъсна в нея. Сядах на стола да си пия кафето, което бе направила точно преди да се зададе носът ми, и дори благодаря не очакваше, защото познаваше отдавна моята заетост да се самосъжалявам, че не съм чиновник, който нормално си става в осем часа, за да започне работа в девет, разменяйки клюки с колегите кой какво е правил вчера и кой с кого се е свалял снощи, за да отворя и аз нетърпеливо уста и да започна някоя история: имах едно гадже..., та всички да я изслушат с интерес и накрая да направят някой завистлив коментар върху моите интимни подвизи. Всичките ми истории започваха с „имах едно гадже“, сякаш много гажета съм имал, а те, всички истории, бяха с една жена, останали някъде в дълбините на древността. Пиех си кафето мързеливо и с най-голямо нежелание се събуждах, докато женицата вихрено си вършеше работата с рутината на отколешен професионалист. Към девет вече си бе тръгнала и заключила входната врата, та когато колегата Динко Колев пристигаше, да има повод да си придаде важност:

            - Обикновено когато идвам първи, аз отключвам...

            - Ти си чак трети, когато си първи – правех ленив опит да съкратя самочувствието му на важен кадър..

            Ала той беше още младеж, имаше ентусиазъм да се разприказва, понеже бях първият, когото вижда за деня. И започваше – в коя дискотека е ходил и каква е мацка свалял.

            - Запознах се с една... ех, де да беше Нина... Тя беше така – обличка, имаше си телеса навсякъде освен върху устата. Ма го установих, чак когато започнахме да се целуваме. Добре, че не продължи дълго, бързо преминахме към други дейности. Насладих си ръцете с тая... Пухчомира Пухчева.

            - Имах едно гадже – отлепих устни, - с меки устни и още по-меко дупе...

            И така всеки ден мързел и безсмислени спомени, дори скуката можеше да задреме, като ме срещне. Една сутрин обаче кривулицата ми бибитна, че отсреща се задава силует, който клопаше на висок ток и ухаеше на привидение от рая. Когато се разминахме предпазливо, в съня ми нахлуха контурите на приятно едра жена с ненужно големи гърди в зеленикав пуловер и бежов панталон. Хубави одежди, подчерта сънят, но сигурно са хубави заради плътта, която ги изпълва! Русата й коса бе вдигната и прибрана отзад в допълнение на доброто впечатление. Кафето ме дочака събуден и сякаш развълнуван – не смея да съм прав, но май вече съм загубил чувствителността си. До девет вече бях отхвърлил работата си за деня. Озадачих се – ти днес си забравил да лентяйстваш, бе!

            - Влизам вчера в един магазин да търся подарък за племенника и като ме емна едно парче – подкара Динко. – Вчера ни докараха нов асортимент, вика, усмихва се, намига, вежди вдига... не е като нашата Нина с леденото изражение! Кекери се, навежда се, прашките й се подават от дънките. Ама аз, като съм влязъл в магазин за детски играчки, няма да си купувам женски гащи, бъзикам я... Имаме среща довечера. Много е сексапилна!

            - Имах едно гадже – отвърнах, - излъчваше сексапил даже когато се е заблеяла. Ма тя би излъчвала сексапил дори да е умряла.

            На следващата сутрин тръгнах по кривулицата с едно отворено око, очакващо нещо хубаво да му се случи. Нещо като тичащ към мен непредпазлив сексапил. Даже усещах изкушенията на пролетта – свеж полъх, шушнещи дървета, събуждащи се птички, щурчетата стъргучат... Клопи-Клопи се задаваше колебливо отдолу, сякаш изпитва боязън с какво ли може да се размине в мрака. За миг я освети унилата светлина на една лампа и душата ми възторжено извика – тъмнината не ме плаши, ти осветяваш мрака ми! Дори второто око се отвори, проклинайки се, че е изпуснало момента и сега трябва да се кокори в тъмния силует. Ала и малкото е малко повече от нищо и се впи в бежовата част от облеклото. Я виж колко добре оформена женица, установи, а после и двете викнаха в един глас – о, ма тя и отзад! Гледката фамозно отдалечаваше от тях впит в задните й части панталон, покъртително разделящ два съвършени овала, които страхливо потръпваха в прикриване на отстъплението. Ама тя била бая дупеста жена, зарадвах се и ми се прииска да извикам като оня Робърт, който не обичаше брат си Реймънд:

            „Всеки ден изглеждаш по-добре. Нямам търпение да дойде утре!“

            - Вчера една мацка в дискотеката беше по тениска с три призрака на гърдите – докладва Динко Колев. – Питам я аз – левия ли да пипна или десния, че тоя по средата не ме кефи. Виж оная студената ме кефи навсякъде, бих я пипнал и където не дава.

            Този ден не казах, че съм имал едно гадже. Принципно съм склонен да честитя на всяка жена, че не е обвързана с мен. От уважение към нежния пол след „имало едно време едно гадже“ изпаднах в депресия. Всъщност не, в депресия изпаднах още преди това заради неспособността да подредя живота си, както ми се иска; обичайното дъра-дъра – да работя онова, което ми харесва, да ми плаща достатъчно, за да се чувствам човек и да срещна мадама, която да не чувствам, че опозорявам с моята външност на беден, но безчестен индивид.

            В следващите сутрини, когато хоризонтът започваше да изсветлява все по-рано и по-рано, Клопи-Клопи ми изглеждаше слънчево, дори и без да се усмихва. В сумрака долавях изпъната и румена кожа върху нежно и приятно лице, лъхащо на свежест и без да е парфюмирано. Вирнатата прическа изглеждаше толкова омаляващо, че не смеех дори да си представя как я галя, да не би дланта ми да се спъне в кърдиците й. И докато работех усърдно, улавях в гърдите ми да се разхождат копнежи за някоя хубавица с нежна гръд и добра душа. Всъщност една конкретна хубавица, с която изпадах в топла и уютна прегръдка, приемаща ме всяка вечер с тревожното „докога ще останеш?“

            „Ако намериш някоя малка стаичка в сърцето си за мен, бих останал всеки ден.“

            Щеше  ми се да се чувствам оптимист, ала песимизмът ме притискаше да бъда реалист – това са просто срещи в мрака; разминаване с живота; кривулицата на съдбата; нищо в пет и половина.

            - Сещаш ли се за оная работяга Петилетка Десетдневкова от горния етаж? – ухили се Динко гордо. – Ние си мислехме, че тая бачка и когато спи, ма нощес се сблъскахме в дискотеката. Че като ги мяташе едни по дансинга, а на тениската й отпред пише на английски „Животът е твърде кратък, за да носиш скучни дрехи“. Хвърли тая скучна дреха, викам й, остани по атрактивната отдолу... Сутринта дойдохме заедно на работа. Добре, че не ме видя Нина!

            На границата между пролетта и лятото развиделяването отхвърли скучния сумрак и остана по атрактивната си виделина, а зеленият пуловер  отстъпи мястото върху Клопините атракции на жълта блуза с червени шарки и остро деколте. Крадливите ми погледи докладваха, че Клопи-Клопи е руса и слънчева, на нея й ходеше шареничко. Доста предателско одеяние за толкова сексапилна личност, по която нямаше обеци, гривни и гердани, нито арестувани от тежко злато пръсти. На жените е присъщо да се окрасяват, сякаш изпитват недоверие към обаянието на природния продукт, който представляват. По същия начин, хрумна ми, хората се отнасят и към коледното дърво само когато е накичено с играчки, а без тях елхата е само ела. Красотата е въпрос на личен избор – тя не е буца сирене, за да измериш три измерения и четвърто – грамаж. Красотата не е направена от мляко, не можеш да я асоциираш с измерения, затворени в очертания, за да придобие някаква форма, и не се поддава на математическите величини.

            - Вчера бях с една на излет – обезсърчено каза Колев. – Абе... тръгнала сред природата и само лака си гледа. Мааалеее кааак ми сеее олющил лакааа и цял ден съм такааа! Нина винаги е с интелектуален маникюр... Исках да кажа актуален. Ма въобще не мога да си представя двойка от Жегадин и Студенина!

            Всеки ден, след като с моята ненасрочвана среща се разминехме, гърдите ми се изпълваха с нега по руменото лице, русите къдри, пълните устни, които, струваше ми се, че одързостени от светлината, са започнали да ми се усмихват. И всяка сутрин се събуждах изпълнен с решителност да я заговоря, да я попитам: какво те прави винаги такава ведра и усмихната, сякаш слънцето току-що се е изкъпало и се оглежда в теб? Но се разминавахме мълчаливо. Изглеждаше между четиридесетте и петдесетте, което е с пет-десет години повече от възрастта ми, ала горещо желаех да я уверя, че искам да сме млади, за да остареем заедно. Дъртомир и Старослава! В работата вече не отговарях на Жегадин, а водех мислени диалози с Жълтата блуза. Изговарях моите реплики, но не се осмелявах да измислям нейните отговори.

            „Ако имаше думи, които могат да изразят преклонението ми пред теб, щях да ги знам.“

            „Бихте ли прекарали малко време с мен? Малко... колкото ми е останало на този свят!“

            Една сутрин валеше – ситно, мудно, отмаляло като мен, преди да срещна Клопи-Клопи, но през нощта се бе излял силен дъжд и всички улични дупки се бяха превърнали в локви, покрай които пороят все още се оттичаше. О, видях я отдалече, Жълтата блуза днес е със сива качулка. Якето обезличаваше дори бежовия панталон, но бе с все същия висок ток, който пренебрежително заобикаляше локвите, без да се тревожи от пороя. Стъпваше грациозно изправена и гледаща напред, сякаш ходеше по вода. Така фамозно се приближаваше и толкова примамливо изопваше бедра, че се разболях от тревогата, че нощта й е била красива и удовлетворяваща. Помръкнах и си спомних за депресията си. Така де, коя хубава жена живее заради нечия радост, като може да зарадва сама себе си. Забих глава в краката си и се понесох като пребит от ненавременни прозрения към новата си служебна леност, а после и към предишното си битово безвремие. От отчаяние чак подминах гастронома и се върнах с нежелание, за да си купя хляб. Ала когато влязох и се насочих към щанда с пухкавите тестени изделия, погледът ми се препъна в онзи дупест панталон, надвесен над щанда с плодовете да си пробира кайсии. Той отчетливо предлагаше като гледка точните ограничения на няколко ластика, недвусмислено показващи модела на бикините й. Клопи-Клопи се изправи бавничко, но когато се извърна, се сепна и дланта й се разходи предпазливо отзад.

            - Извинете чеее... – проточи сконфузено.

            - О, гледката беше прекрасна – тъжно се оживих и веднага се отпуснах. – Да бяхме семейство, неминуемо щях да се възползвам дааа...

            - Защо пък точно семейство – усмихна се слънчево, - може и простооо... влюбени! – и протегна ръка. – Станислава, влюбена във вас жена.

            Поех я машинално и измърморих слисано:

            - Миро...

            - Мой бъдещ влюбен?

            Моментално си представих как се хваля пред Динко:

            „Най-хубавото е да срещнеш друг човек, който те допълва. А тя е толкова духовита, че все едно сме родени в едно.“

            „Е, добре, а красива ли е“, пита той.

            „Красива! Е, ми то така се почва, сблъскваш се с някоя мутра и си викаш: яяя, колко е красива!“

            Животът ме сграбчи мощно в лапите си и ме изтръгна от депресията. Почувствах се изключително горд със себе си, че когато имах едно гадже и то ми звънна след няколко месеца раздяла, аз затворих телефона, защото не счетох за необходимо да го награждавам с гласа си.

            - Свободна ли сте? – смело попитах.

            - Ами да – врътна се куртоазно.

            - А бихте ли споделили свободното си време с мен?

            - Ами да...

            - Абе аз вече съм с колежката Нина – похвали се Динко, - ама много рядко се виждаме – сутрин, вечер и нааай-много пет-шест пъти през деня.

            - Имам едно гадже... – започнах аз.