Съвременни български любовни романи

КОСИТЕ НА ЖЕНА

Отпивах те живот и не сънувах чувства,

изстрадани камбани, незавършен смях.

По струните в душата си пробудих,

една Любов и недовършен грях.

 

И колко ли любови аз забравих,

един живот, изгубена сълза?

И в бездната дали захвърлих,

омраза, болка и тъга?

 

Сега съм тук пречистена и боса,

облякла времето вместо любов.

Сега съм тук и с устните жадувам,

косите на жена, небесен благослов...