Съвременни български любовни романи

Любовта на средна възраст

Любовта, на средна възраст вече,

още ли е, както е била?

Тя не вижда много надалече,

но от срам не носи очила.

 

Боядисва сивите кичу́ри

ту във русо, ту във цвят ноар,

дръзка е във сънищата щури,

казва „зрял“ наместо просто „стар“.

 

И присвива мнително очите,

тъй претегля всеки комплимент,

рови тайно в помислите скрити,

вече търси точния момент.

 

Но започва май да се страхува

да отдава себе си в залог,

не дочува, щом не и́ се чува,

а споделя всичко с психолог.

 

И забравя как да се отпусне,

за да преживее пак страстта,

предпочита да прехапе устни,

да се извини със възрастта.