Съвременни български любовни романи

Напуканите устни на желанията

(Сезони)

 

Пролетта сезон е на началото -
тогава срещнах те и теб,
като цвят разпукна се надеждата -
за щастието между мен и теб!

Тази пролет беше щастие -
ти превърна я в това,
ала жалко е,
че замина си и пролетта.

Лятото дойде... и си замина -
защо остана ти не знам?
Защо ти с него не истина?
Защо ли не заряза всичко "там"?

Есента дойде със свойта сила,
донесе чувствата със своя ураган -
трудно стана, ала нищо -
в ада никой не е сам!

Тъжно беше, даже болно,
ала искрица заблестя...
В очите ти видях я и ме стопли -
за мене беше тя прозорец към света!

Заедно със зимата за мен дойде и пролетта...
Отмина си годината -
покри ни пак снега.

Ала стопи го ти -
направи ме щастлива.
И стопли устните, които напука ги студа !


И като погледна те си мисля...

"Красота е, а се плаша
Любовта е и е наша..."