Съвременни любовни романи

Недопитата чаша

/ Той /

 

Защо си тръгна точно в този ден?

На масата остана пълна чаша.

И аз останах – тъжен и смутен,

а може би - и мъничко изплашен.

 

Къде потегли – ведра и спокойна?

Остави неизкупена вина,

че корабът ни плаваше с пробойни

и се разпадна в първата вълна.

 

Защо не спря? Дори да  ме попиташ

дали след тебе няма да потъна?...

Да вдигнеш тази чаша недопита

и да изпиеш болката. До дъно.

 

Ти вече тръгваш. С мрака ме оставяш,

с бутилката и няколкото фаса…

……………………………………………………………………

 

Изминаха години оттогава…

Аз още чакам сам на тази маса.