Съвременни български любовни романи

Поредната нощ

Студено е любимото ми одеяло.

Здрачът стои на стола отсреща.

Разкъсват се чувства болезнено отляво.

А луната скръбно ме поглежда.

 

Стои Здрачът притихнал и ме гледа.

А в погледа му се чете състрадание.

Навярно му се иска до мен да полегне…

Но стои далече и  ме  милва с мълчание.

 

Мълчи тъмнината. Мълчиш и ти.

Много е тихо…Толкова тихо!

Вече не помня и цвета на двете ти очи…

А в главата ми е тъмно и мъгливо!

 

Навън е студено.Вятърът мълчи.

Леглото ми развълнувано изтръпва.

Душата си плахо завивам с мъгли,

а Здрачът ме поглежда...и си тръгва!