Съвременни български любовни романи

У дома

Две сърца сега туптят във тон

и свидетел е само тъмнината.

Ръцете ти са новият ми дом,

а днес ми гостува тишината.

 

Дланите ни вълшебно се целуват,

а Земята отведнъж се преобръща.

Покой в душата ми сега танцува,

защото в момента ме прегръщаш.

 

Небето влюбено ме поглежда,

а аз отново стисвам ръката ти.

Най-после свалих черните одежди

и с любовта ти оцветих душата си.

 

Лудото ми сърце за миг притихна.

И не...този път не е просто сън!

С цялата си сияйност се усмихнах:

Най-накрая у дома съм!