Съвременни български любовни романи

***

Ще ме забравиш
в някоя неделя,
сред някой благ лазурен поглед.
Зарязала часовника
да дремне,
оставила си дрехите
отгоре ми…
И в стъпки спазарила
топла дюна.
За гръб, бедра и тихо новолуние.
В което няма как да ме оставиш -
изтръпнало лице от суха лодка.
Под дрехите, замръкнали отгоре ми,
ще скърца като свредел
в мен часовникът.

Ще ме забравиш .
В понеделник.
Тъй както си понесла тротоара.
И двамата сами…отшелници,
с мен стигнете
отвесно
Гарата.
И в стъпки спазарила моето минало.
за новия си сън безлунен,
с изтръпнало лице прошепнеш
името,
останало от нощното целуване.