Съвременни български любовни романи

Безкрайно опиянение

Срещнах те миналата година,

през пролетта.  А сега чакам

отвън  в студа да се появиш със

цветя  в ръка по случай деня на любовта.

 

Да ми кажеш, че ще ме обичаш,дори

 и след смъртта. Усещам полъха над

 плътта, който ми напомня, че съм

зависима от твоята красота.

 

Чувството, че си тъй идеален,

ще премине. Пеперудките в

коремът ми ще излетят, дали

и тогава ще продължиш да идваш.

Да идваш със цветя в ръка,

 да ми казваш,че душата ти

е дим, ако не усеща полъха от

от вече побелялата ми коса?

 

Ще продължиш ли да се бориш

за мен, дори когато си отегчен,

от света, от материалността?

Ти, каза там, пред небето и

адът, че една е любовта.

Една е любовта с мен на тая

земя и след това,продължение във вечността.

Ти обеща с ограничената си човешка

душа, че винаги ще хващаш моята ръка,

дори, когато стои неподвижно в пръста.