Съвременни български любовни романи

ГРЕШНИ МИСЛИ, В ГРЕШНО ВРЕМЕ

Целувам голото Ви рамо,

Милорд.

Лениво протягане.

С полуусмивка.

Устните ми са топли.

Направо горят.

Следват тази

чисто мъжка извивка,

загатваща сила

и битки безброй,

вкаменили мускули,

и душата прикрили

под броня от хлад

и непукизъм суров.

Следите от устни

потта са изтрили.

Пътечки от страст

по които пълзят

карминено алени

сенки на рози,

с накъсани листчета.

Жажда... И глад

да загърбим за малко

житейската проза.

 

Светът ни е

ултрамодерен

и чужд.

Само музейни май

замъци има.

Рицар и дама...?!

Разцъфнала ръж...

Огънче в шепа

за дългата зима.

Вихър от чувства

затръшва врата.

Стреснати падат

прилепи-хора,

висящи надолу

с инатска глава.

Няма любов.

Има само умора.

И въпреки всичко

в нощи пълни с копнеж,

будят се зомбита -

мъртви надежди.

Някакво чудо...

Как, кажи, ще го спреш?

Горда съблазън

смъква тесни одежди.

ГАРА ЗА ДВАМА

 

Онова тъмното, което

в мене живее

къса червената ми рокля

и покрива ръждата.

В ръката ми - трънче.

Капка кръв аленее.

Доближавам те -

и позната, и непозната.

Студена съм, защото стине кръвта

преди Луната да изгрее

и косата ми е тънка мъгла,

в която мислите ти се реят.

Прегръщам те с онази страст -

неизстинала още,

която стопля с целувки,

замайва главите

и за цяла нощ е.

Тази гара е в нищото.

Страст и вечност в праха й дремят.

Усещането е онова същото,

което дава, но и иска да вземе.

Твоят грях се завръща,

защото знае, че си го чакал

и вече няма значение дали

и защо си плакал....