Съвременни български любовни романи

Краят

  Стоеше на бара в препълнената дискотека и тъжно отпиваше от поредното питие, което току що му беше налял бармана. Беше изпил вече достатъчно много, но продължаваше да се налива. Искаше да забрави и си мислеше, че алкохолът ще му помогне да стори това. Болката силно раздираше душата му. Загуби я! Безвъзвратно. Нямаше връщане назад. Беше си отишла...завинаги!

  Днес, когато се прибра от работа не я завари у дома. На масата в кухнята лежеше бележка само с едно единствено изречение на нея: „Уморих се!” До нея стоеше брачната ѝ халка. Звъня ѝ десетина, ако не и повече пъти, но телефонът ѝ беше изключен. Беше си тръгнала, беше го изоставила, беше излязла от живота му.

 — Глупак! - каза на глас той и пресуши чашата си на екс.

 — Каза ли нещо, Джо? - приближи към него барманът.

 — Налей ми още едно, Стив!

 — Не мислиш ли, че изпи достатъчно, приятелю? По-добре се прибирай вече!

 — Не искам да се прибирам. Казах да ми дадеш още едно! - изруга Джо. - Мразя да стоя сам у дома. Нея вече я няма, Стив. Тя ме напусна. Отказа се от мен.

 — Ще се върне. Всеки път го прави. - барманът го гледаше със съжаление.

 — Няма да се върне повече.Аз много я нараних. Видях го в очите ѝ при последния ни скандал. Това беше краят! - вдигна чашата си Джо и я изпразни. Извади от джоба си бележката, която му беше оставила Джесика и я подаде на Стив. - Виж!

 — Уморих се... - прочете на глас той - Казва, че се е уморила, а не, че те напуска. Успокой се, Джо! Може би ще си почине и след това ще се прибере. И двамата знаем колко много те обича.

 — Точно там е проблемът, че се умори да ме обича. Аз съм труден за обичане! А тя искаше само едно - да бъде обичана!

 — Аз знам колко много я обичаш, Джо!

 — Ти знаеш, но тя не знае. Отдавна спрях да ѝ го показвам! Любовта ѝ ме задушаваше... Постоянно ми натякваше, че съм спрял да я обичам, че не я желая вече...Казваше, че безразличието в очите ми я убива. Беше ми омръзнало да слушам това всяка вечер...Исках да ме остави на мира! И ето днес тя уважи това мое желание...и ме остави. Тя се отказа от мен, Стив!

  Не беше типично за Джо да показва чувствата си. Имаше славата на абсолютен дебил. Дори и да не беше такъв, никога на никого не позволяваше да разбере какво му е отвътре. Тази вечер Джесика го беше напуснала и това беше сринало целия му свят. Решението ѝ беше свалило маската му - тази на ”Железният Джо”. Ако можеше да го види от някъде сега Джес, никога нямаше да повярва, че това е той. Ако някой ѝ се обадеше сега, за да ѝ каже, че Джо страда за нея, тя щеше да му се изсмее в лицето. Той не можеше да изпитва такива чувства, беше опериран от тях.

  Стана от стола си и олюлявайки се напусна бара. Не знаеше къде да отиде. Със сигурност, обаче, нямаше да се прибере у дома - празната къща щеше да усили болката му. Не можеше да легне в празното легло. Беше свикнал, когато го прави, Джес да е до него.

  Влезе в денонощния магазин до дискотеката и взе бутилка водка. Плати на касата и тръгна към дома на родителите на Джесика. Вървеше бавно и разговаряше на глас със себе си.

 — Глупак си, Джо и такъв ще си останеш! Как позволи това да се случи? Нещастник! - сълзите се стичаха по бузите му - О, боже, Джес, не ме оставяй! Не мога да живея без теб! Ти си всичко за мен!

  Когато след половин час стигна до дома на семейство Смит, в къщата беше тъмно.

 — Ти какво си помисли?Тя няма да стои на терасата и да те чака. Забрави ли, че те напусна? - мърмореше под носа си Джо. Седна на тротоара. Тази нощ беше решил да нощува тук, пред дома на родителите ѝ. Трябваше да я помоли за още един последен шанс.

  Когато на сутринта Джесика излезе да пие кафе на верандата го видя - спеше облегнат на контейнера за смет. Какво правеше тук? Облече се на бързо и слезе при него.

 — Защо спиш на улицата, Джо? Изобщо какво правиш тук? - погледна сънения си съпруг.

 — Аз, мила...Джес, трябва да поговорим. - тихо ѝ отвърна той.

 — Мисля, че си казахме всичко! Няма повече за какво да говорим. Върви си!

 — Но, мила, моля те! Не мога да живея без теб! Джес, аз много те обичам!

 — Съжалявам, Джо. Късно е да ме обичаш! Когато имах нужда да ме обичаш, виждах безразличието в очите ти. Опитвах се всячески да запазя брака ни, но се провалих. Не успях. Мисля, че така ще е най-добре и за двама ни! Ще се видим в съда! Сбогом, Джо! - сърцето ѝ се късаше от болка, но трябваше да го направи. Обърна се и тръгна обратно към къщата. Сълзите ѝ се стичаха по лицето.

  Джо стана, изтупа панталона си и се отправи към близката спирка. Огорчението и болката, които изпитваше разкъсваха душата му. Очите му бяха пълни със сълзи. Загуби я! Това беше краят! Загуби смисъла на живота си!