Съвременни български любовни романи

Питам те

Мечтаеш ли, копнееш ли ме още?

Не си забравил онзи слънчев ден.

Дори след толкова години,

живееш със спомена за мен.

 

Той сгрява ли те в мрачни дни,

когато тъжен си или нещастен?

В мислите ти идвам ли като преди?

Смущавам ли съня ти нощем?

 

Ти спомняш ли си онова момиче,

което в ръце държеше,

а помниш ли онази страст,

която във очите ѝ блестеше?

 

А обожанието в погледа ѝ прям?

А усмивката ѝ лъчезарна?

А онзи непорочен свян,

когато нежно я прегърна?

 

Забрави ли онази страст?

А ударите на сърцето?

Целувките ѝ парещи в нощта?

Телата потни край морето?

 

А пясъкът студен под нас?

Безбройните звезди в небето?

А прилива във онзи час?

А трепетите на сърцето?

 

А топлата прегръдка, във която

заспивах всяка нощ щастлива?

Устните ти топли, жарки,

превръщаха ме в самодива!

 

А утрините сънени, когато

с целувка нежна те събуждах?

Любовта, пулсираща в душата-

като в огледало в нея се оглеждах.

 

Не си забравил, няма и да можеш!

Ще пазиш дълго този спомен жив!

Любов такава трудно се забравя,

придава смисъл на живота сив!