Съвременни любовни романи

Разговорът

Беше началото на Октомври, все още слънчеви и топли дни, но дъхът на есента можеше да се усети във въздуха. Основният цвят беше жълт с все още зелени листа, напомнящи на тук що отишлото лято. Лято изпълнено с копнежи, сбъднати мечти, радост и удовлетворение. Това лято беше запомнящо, дошло с копнеж за една мечта и завършило с най- голямата болка от тук що сбъдната, рухнала мечта. Някой беше казал: “ Докато се усмихнеш и се озъбиш“, колко е вярно това!

Веднъж бях принцеса, но това е дълга история, имах всичко. Това беше през лятото… а сега е есен.

Беше поредният работен ден в детската градина, стоях в автобусът пътувайки за вкъщи. Това пътуване наистина мразех, отнемаше ми един час всеки път да стигна до работа и още един за да се прибера вкъщи. Дори не можех да се наслаждавам на четенето тъй като наведената глава ми образуваше главоболие. Напълно пропиляно време, всеки ден по два часа, това бе безумие! Но този път четях книга.  Нуждаех се да избягам от моят сегашен живот.Нуждаех се от вдъхновение, идея, план, път,карта, която да ми покаже пътят на обратно към тази, която бях всъщност.  Книгата беше написана от жена, която беше многократно изнасилвана в детството си от нейният баща. Тя разказваше, как е срещнала Исус Христос в нейният живот и всичко се бе променило за нея. В тази книга четях, как тази жена е достигнала до емоционално изцеление и как е простила на баща си за всичко лошо, което той и бе причинил.  Четях и своевременно мислех, всъщност планувах как да се върна в Дания ( по това време живеех в Англия). Опитвах да си представя животът ми отново в Дания ( преди да се преместя в Англия за да се омъжа, живеех известно време в Дания) или как работя като стюардеса. ..

Моята мечта винаги е била да летя, ама наистина да летя, като птица. В този момент от животът ми, аз чувствах, че нищо не ме задържа на земята, така че исках просто да избягам в небето, да бъде стюардеса беше идеалната позиция, мислех си аз по това време.

… Когато се прибрах вкъщи, видях съпруга си - Марк, държах се студено. Умишлено не го поглеждах в очите. Казах му, неща от сорта, че като се върна в апартамента по някое време, ще трябва да стоим в отделни стаи, че ще си купя спален чувал ( тъй като имахме само една спалня, аз възнамерявах да спя в всекидневната). Казах му още, че ме прави да се чувствам болна и още все различни негативни неща, които бяха като щитове между нас. Опитвах да се обградя с тях, за да не види той колко слаба и уязвима съм, колко наранена съм, и въпреки това се осмелявах пак да го обичам. Как да обичам този мъж отново? Той туко що беше разрошил цялото ми същество. След една седмица брак, кошмарът започна, на меденият месец.  Същият мъж, който каза в църквата че ще бъде с мен във всичко винаги. Той би могъл да ме обича само с едно условие; аз да бъда девствена. Неговата любов просто излетя през прозорецът като двукрила буболечка.  Романса между нас си беше заминал, ние преминахме всякакви граници, отидохме твърде далече.

Той се обърна към мен: “  Валентина, кажи ми тема на която да напиша поема„ Аз го погледнах с объркан поглед, в недоумение за неговото безразличие и своевременно в потрес от болка за човекът  който бях решила да прекарам живота си.  Аз отговорих кратко, без никаква мисъл конкретно: „ Отмъщение.„  Той написа нещо там в тетрадката си, след това отиде да работи още един час, а аз останах сама.

Отидох в банята да си лакирам ноктите. Започнах да мисля, като че ли бях спирала напоследък, главата ми беше сигурно си променила формата с толкова много мисли, картини и ситуации. Мисълта ми беше върху това, което прочетох от книгата на тази жена, всъщност прочетеното от нея ми грабна вниманието още, вървейки по пътя за вкъщи.

След това, друга мисъл дойде в мен, говореща мисъл, беше мисъл с  глас в мен от най- дълбоките места на духа и личността. Беше като глас в мен, опитвайки да каже нещо, единственият шанс да го чуя бе, да изпратя ума си в леглото. Тази мисъл ми говореше за примера, който Исус разказваше в Библията, за врага; който те помоли да вървиш една миля, върви с него две. Стоях си седнала върху тоалетната и без да се усетя аз вече говорих на глас,  сякаш мисълта започна да говори чрез моята уста:

-          И искаш да му показвам любов като на брат?

-          Да.

-          И искаш да не мисля за бъдещето, да нямам изисквания от него?

-          Да.

-          И искаш да се моля за него и да го благославям в Твоето име?

-          Да.

-          И искаш да не доказвам моята правота?

-          Да.

После размишлявах на глас, лежейки на дивана. Започнах да издавам едни звуци на изумление и удивление, все едно ми се отвориха очите в миг на око, все едно си намерил отговорът на някоя гатанка. “Аха. Разбрах, всичко е толкова ясно.“ А тази радост отвътре навънка, нали знаеш като да си вървиш по улицата и да се усмихваш на нищото или по-точно на слънцето, изпълни сърцето ми, и след това се появи на лицето ми.

Бог бе говорил с мен, опитвайки да ми каже да обичам съпругът си с Христова любов, а не само с женска любов.  Прозрях, че обичайки с безусловната любов, ти просто обичаш, нямаш причина, но го правиш. Сила изпълни духа ми, мъдрост опита ума ми, докоснах ручей с жива вода, намерих скъпоценен диамант в локва насъбрана от дъжда през деня.  

Предишната вечер се молих на Бог за знак от Него. Днес сутринта, стихът който прочетох от Библията бе:“ Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми, и Отец Ми ще го люби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище в него“, това прочетох от евангелието на Йоан глава 14, стих 23.

Не знаех, какво ще бъде бъдещето ми, къде ще бъда след една година или две, но знаех бъдейки най- уязвима, аз мога да изразя не любовта за която гледаме по филмите, а вечната любов. А тя вечната любов, нали знаеш драги читателю тя не умира, ах звучи ти клише, любовта е този момент в който, ти си на дъното, няма какво да губиш, няма какво да печелиш, но избираш саможертвата да обичаш, без да очакваш.

                                                                           ***

След престоят ми в апартаментът, който се предполагаше, че трябваше да бъде нашето любовно гнездо, аз отидох в къщата на моята свекърва да си лижа раните. Единствената причина да ходя всеки ден до апартаментът бе, за да се погрижа за двете ми космати деца- фретки ( декоративен пор). Най вероятно моето подсъзнание също искаше да види съпругът ми, така или иначе. Сега аз имах подслон, където можех да размишлявам и да взема едно от най-важните решения за животът ми. Дупката в гърдите мие беше толкова  голяма, че просто не можех да я игнорирам. “Как е възможно?“, мислех си аз.

Тази вечер Марк дойде да ме посети в къщата. Не очаквах нищо добро да произлезе от него. Той искаше да остане за вечерта, аз нямах против. След това се обърнах на една страна, постоях няколко минути така, все едно заспивах. Обърнах се с лице към него и го попитах “  Мога ли да погаля косата ти?“  Той ми позволи да го направя. Той докосна моята коса също.  Близостта  между нас витаеше във въздуха в този момент. В този момент, моят свят спря, никога не бях се чувствала така преди.  Аз забравих всичко, което се бе случило по- рано.  Беше все едно светът  беше изчезнал. Ние бяхме летящи души, свързвайки се за първи път с едно единствено леко докосване. Това докосване бе нашата спойка на най- дълбоките места на нашите човешки духове.  Искаше ми се да остана така завинаги… В следващият момент Марк се изправи от леглото рязко и ми каза, че се връща в апартамента, каза ми, че не можел да остане с мен.  Аз нямах избор освен да се опитам да заспя и да си представя, че този кошмар никога не бе се случвал и че истинската реалност е все още някъде там с розов брак и съпруг, който ме обича.

Останах една седмица в къщата на моята свекърва, след което се върнах при него в апартаментът. Нищо не бе се променило.  Травмата беше толкова тежка за мен, че се принудих да отида на доктор. Завърших с тежка депресия и рецепта за антидепресанти, не можех да повярвам, че това ми се случваше. Нямах никаква идея как щеше да завърши.

                                                                        ***

– Събуди се! Събуди се! – някой крещеше в лицето ми.

Имаше две големи очи и една уста, която се опитваше да ми каже нещо.  Това беше най- добрата ми приятелка- Калиста. “ Какво прави тя тук?“, мислейки си. Чувствах се объркана, но щастлива, Аз бях като, не знаех къде съм, беше ли реално или въобще каква беше реалността в този момент.  “ Беше сън! Не е било истинско!“, продължавах да повтарям същото убеждавайки себе си, че стоейки в моята стая в Дания с моята приятелка, това бе истинско.  Нямаше сватба, нямаше жесток съпруг. Почувствах се облекчена.  Отидох на компютъра си и разбира се без колебание влезнах в профила си в един сайт за запознанства. Дори не знаех, защо още го правех, опитът ми показваше, че нищо нямаше да намеря там. Преминавайки през различни профили, може би някой би се оказал добър за бъдещ съпруг.  След което видях на третата страница от моето разлистване, мъж с руса коса и хубава усмивка.  Той изглеждаше като Малкият принц. Той беше привлекателен.  Вече се готвех да му изпратя съобщение, той живееше в Кралството.  Просто си припомних, че всъщност аз го бях виждала вече някъде.  Аз го видях в този ден, в църквата  срещу мен, изричайки обет за вечна любов. Аз бях в бяла рокля.  Изглеждах щастлива. Той ми се усмихваше и казваше тези прекрасни обещания към мен, как щял да ме обича в добро и зло. Видях и неговото семейство. Беше толкова красиво, голяма църква със цветя навсякъде. Аз вървях по пътеката. Това беше най- прекрасният сватбен ден.  Аз бях истинска принцеса понесла се към своят малък принц за да прекарат животът си заедно.  Аз се усмихвах в ума си, държейки телефонът си в леглото.  Това би било добър знак за добро бъдеще с този мъж от сайтът за запознанства. В следващата минута, аз почувствах огромна тежест в гърдите си. Неможех да дишам. Чувствах физическа болка. Появи се картина пред погледа ми. Аз знаех тази картина. Усетих ужасяващото чувство, отново.  Това беше Марк с неговият болен мозък, казвайки ми, че аз не съм негова съпруга, че съм чупен човек. Всички ужасни думи, като лавина се изсипаха в мен, а студенината  идваща от него, ме накара да се вкочена, дори кръвта ми замръзна. Той ми казваше отново и отново, че съм недостатъчна за него, защото не съм девствена.  Кошмарът просто изплува пред погледът ми от тази сутрин, толкова реален. Малкият принц беше Марк.  Просто изтрих съобщението и отидох да си направя кафе. Беше прекрасен слънчев ден в началото на пролетта, началото на април.  Отидох на плажът, морето беше спокойно. Стоях на кея и гледах това малко парче злато. Вдигнах си ръката и пръстенът просто се изгуби в тъмното море. 

Писано в периодът октомври- март 2017