Съвременни български любовни романи

ЕХОТО ШЕПНЕ

Ще поскам от Лятото твоята влюбеност.

По прозореците бягат пак самотни лъчи.

А в душата ми вятърът раздира посоките

и не питам защо ли си тръгна ти вчера?

 

И навярно е само молитва пред Господа,

в Ада раздават причастия още,

щом след зачатие се разделят светулките,

в своя посока поръсват живота си.

 

Няма приумици и празнични дрехи.

Душите са неми, бездушни и пусти,

а в скритите маски зад прашни завеси,

още ехото шепне :“ Обичам те!“