Съвременни български любовни романи

ПЕСЕНТА НА ВЛЮБЕНИТЕ ГЪЛЪБИ

Белият гълъб:

В покоя тих на твоята душа, все още блика чувство неживяно,

застанал аз пред храма на греха докосвам с устни топло рамо.

Не спира да гори сега огънят събудил райско чудо

в тези прозаични времена, една крило докосва друго.

 

И сякаш всичко е сълза, отронена от птича песен,

след нея славеят запя, а после сляха се в безкрая,

една неземна красота и тишина с усмивка на момиче,

в разкоша на една любов, една молитва или още.

 

Откъснати цветя, букет и стон, запалена цигара и Голгота.

Камбана звънка, празник нов, по Коледа небето се разстваря...

Аз искам да те гледам все така, красива, пламенна и жива.

и нека в твоите нозе сега, да бъда този, които те обича!

 

Гълъбицата:

Не спирай ти да ме даряваш със любов, и твоите целувки все да ме изпиват,

плътта ми зажадняла за любов очаква те сега, една магия.

И нека пак Луната озари, нощта вълшебна, тази стряха!

И нека те докосне любовта, по – силна, по -силна след раздяла!

 

Ще бъда твоята жена, снага извила като стуна,

постелята да бъде светлина, ухание във мрака, було.

Венец от чувства аз ще изплета в едно ще слеем сетивата,

душата ми ще моли затова, да бъда твоя, само твоя!

 

И нека да съм тишина, и нестинарка боса, самодива,

неизпята песен, сбъдница в нощта, съдбовна среща там на прага...

В покоя тих на твоята душа, все още блика чувство неживяно,

застанала пред храма на греха докосвам с устни топло рамо.