Съвременни български любовни романи

СТЪКЛЕНА ВРАТА

Докосвам те през стъклена врата и толкова далечен си и тъжен,

а може би си само светлина и просиш обич, както и насъщен?

Нима Животът ти прости и те направи по – различен?

В този свят сред хиляди лъжи, не можеш ти да бъдеш безразличен.

 

Усмивките са някак без фасон, една палитра, стара стряха,

една забравена в дрешника любов, съдба и още малко смисъл.

Изкачваш стълбите и бориш се уви, с всеки, който е решил да те променя.

Размахваш шпагата на оптимист, а реално си изстрадал, друже.

 

Зачеркваш грешките си с тебишир, изтриваш избледнялото мастило,

перо от птица и един рефрен, а после хиляди звезди отблизо.

Не става лесно, знаеш ли това? Прозаичен е светът ни вечер,

Човек роден е за любов, уви и с болка да умира след последната.

 

Протягаш своята ръка към мен, и всеки, които те обича истински,

и мислиш си: „Какъв разкош, върху устните напукани, желание?“

Не казвам нищо, просто те прегръщам и чакам твоята любов последна.

На прага си да бъдеш егоист, а аз да се превърна в твоя Беатриче.