Съвременни български любовни романи

Раздяла

По улици многолюдни и мъртви
вървим заедно за последен път.
Безброй теми подхващаме –
да ги довършим сили не са ни останали.
Скъпи истории възкресяваме,
но си налагаме бързо да ги забравим,
за края ни да не се разколебаем.
Небрежно подхвърляме остроумия –
те увисват ненужни във въздуха.
Смеем се на шегите си,
а тъга раздира душите ни.
Неловко наоколо се озъртаме –
търсим някого да ни спаси от мъката.
Обсъждаме минувачи случайни
неизбежното да отложим за кратко,
докато ни приюти здрачът –
лицата си пламнали да не виждаме,
устните жарки потрепващи
да не се изкушим пак да ги слеем.
Широко отворени са очите ни –
ако примигнем – ще ни издадат сълзите ни.
Зад  престорена веселост
глъхнат непроизнесени думи,
за да не докоснат съкровените струни.
А щастието ни несъстояло се,
вече отлитнало в тъмнината,
образа на огромна жълта луна приело,
безпомощно от високото ни гледа.