Съвременни български любовни романи

ЗРЯЛАТА ЛЮБОВ

„Незрялата любов казва:

-Обичам те, защото се нуждая от теб.
Зрялата любов казва:
-Нуждая се от теб, защото те обичам”.

Странно нещо е любовта-започва като тръпка, като желание, като нужда, но е твърде егоистично да говориш за любов, ако чувствата ти към даден човек се простират едва до тези плътски, първични желания, разкриващи животинското начало в нас.
Любовта е нещо твърде възвишено, за да съумее някой да я опише с думи и с песен като „Милиони звезди ще сваля., слънцето за теб ще затъмня…” и други подобни вели доказателства за това,  което чувстваш към някого. Не нуждата поражда любовта, а обратното, любовта поражда нуждата. Ако този, който твърди, че те обича не е до теб в трудните моменти от живот ти, не ти подаде ръка и рамо, на което да поплачеш, не прояви разбиране към теб, а те изостави, то това е доказателство, че този човек, не те обича и съответно той няма място и в щастливите ти моменти. Защото любовта не е едностранна, когато двама се обичат те не се разделят при първото препятствие изправено на пътя им, не се изоставят дори да имат чувството, че вече не издържат или, че се мразят, защото това е моментно усещане, възникнало в състояние на афект, в момент на ярост, която отминава, но както се казва в приказката за мечока- раната заздравява, но лошата дума не се забравя. Не се забравя не болката, че си сам, а болката, че са те оставили да бъдеш такъв в момент, в който просто си имал нужда да бъдеш с някого и то не с кого да е, а с човек, който наистина те обича и те подкрепя в добро и зло, докато смъртта ви раздели. Защото зрялата, осъзнатата любов е вечна, тя преодолява всички препятствия, изпречили се на пътя и, тя не понася намеса и чужди доводи, тя не се поддава на капани и  винаги побеждава, колкото и бури и урагани да се опитват да я сломят, нейните клони не се пречупват а само се накланят от бурите, за да се съхранят и да оцелеят. Неизбежно е страданието от любовта, неизбежна е болката, но несравнимо е чувството да обичаш и да бъдеш обичан, защото любовта ти дава крила и сила, прави те непобедим, уверен и неизпитващ страх, защото знаеш, че каквото и да се случи има човек, който ще бъде до теб в огън и бури в лед и вода и ще изтрива сълзите ти, когато плачеш, а самият той никога не би те накарал да плачеш, защото твой приятел е не този, който трие сълзите ти, а този, който не те кара да плачеш.
За съжаление не знам дали съществува в нашето време такава любов, не знам дори дали е съществувала някога или я има само в приказките с щастлив край. Всички казват, че идеално щастие няма, че трябва да се примириш с някои недостатъци на другия, че трябва да има взаимни компромиси и може би е така. Но аз вярвам, че всеки човек има своята половинка, която го чака някъде и с която двамата биха били едно цяло и биха се допълвали, вместо да се примиряват с недостатъците си.
Любов и вино – неслучайно след едното следва другото, след сладкото следва горчивото. Първата среща започва с виното и с опиянението от любовта и него и раздялата, краят също завършва с виното, в търсене на точно това опиянение, което в началото е допълвало сладостта от любовта, а в края се търси забравата, заличаването на спомена за тази любов, която си е отишла и се е превърнала в пепел, а някога е била огнено гореща. Да, виното замъглява ума ни, смекчава болката ни и ни кара да забравим спомените и добрите и лошите, но временно. Докато се събудим на следващия ден с ведро съзнание, замаяна глава и силната болка в сърцето, защото спомените не се забравят, те могат временно да бъдат заличени, замъглени от опиянението , но не и забравени, те се връщат обратно при нас като бумеранг, за да ни накарат да се усмихнем или да поплачем, да предизвикат липсата от нечие отсъствие и да ни накарат да страдаме или да се радваме на красиви моменти,които дори да се повторят някога усещането никога няма да бъде същото.
Безспорно е - от любовта боли, но пожелаеш ли розата с цялата и красота и изящество ти трябва да я приемеш с бодлите и, защото всяка сладост носи радост, но и болка.На този свят се раждаме с болка и сълзи и с болка и сълзи си отиваме от него, но нима раждането не е най-щастливия миг в живота ни, да дадем живот, да сътворим чудо с частица от себе си, което ще продължи земния ни път, когато нас вече ни няма, така и част от нас ще продължи да живее и ще остави диря след себе си в кръговрата на вечността. Така е и с любовта, да от нея боли, но без нея е пусто в душите и сърцата ни.
„Без любовта и виното горчи, тъй както е когато си отиваш ти.”